— Нали си беше купила самолетен билет? — попита накрая той.
— Мога да го върна — излъга тя.
— Е, както решиш. Но нали знаеш, че на Ричард не можеш да разчиташ?
— Знам, знам. Прав си. Просто си мислех, че може да спестя малко пари, за да имам после за наема. — Това беше пълна лъжа. Билетът й беше подарък от родителите й. — Така или иначе, каквото и да реша после, със сигурност ще покрия наема за юни.
— Не е нужно, ако не мислиш да живееш в апартамента.
— Сигурно ще дойда, но просто в момента не мога да съм категорична.
— Добре.
— Наистина бих искала да живея с теб. Просто още не мога да ти кажа със сигурност. Така че, ако намериш друг желаещ, не се съобразявай с мен. Но ще ти дам парите за юни.
Отново настъпи мълчание и след това Уолтър потиснато заяви, че трябва да затвори.
Ободрена от провеждането на този труден разговор, Пати се обади на Ричард и го увери, че е приключила с въпроса с Уолтър, при което Ричард отвърна, че датата му на заминаване още не била сигурна и имало два концерта в Чикаго, на които мислел да отиде.
— Стига да съм в Ню Йорк преди другата събота, става — заяви Пати.
— Да, годишнината от сватбата. Къде е празненството?
— В „Мохонк Маунтин Хаус“, но е достатъчно да ме закараш до Уестчестър.
— Ще видя какво мога да направя.
Не е кой знае колко забавно да пътуваш с шофьор, който смята не само теб, а навярно и всички жени като цяло за трън в петата, ала Пати го разбра едва след като го изпита на гърба си. Проблемите започнаха с датата за заминаване, която трябваше да бъде изтеглена напред заради нея. След това обаче Херера се забави заради някаква авария с микробуса, а тъй като Ричард възнамеряваше да преспи в Чикаго при приятели на Херера, пък Пати не беше част от тази уговорка, можеше да се получи конфуз. Освен това хич я нямаше в пресмятането на разстояния и затова, когато Ричард дойде да я вземе с три часа закъснение и излязоха от Минеаполис чак в късния следобед, Пати не подозираше колко късно ще пристигнат в Чикаго и колко е важно да наваксат на магистралата. Не тя беше виновна, че тръгнаха късно. Затова съвсем спокойно поиска да спрат, за да отиде до тоалетната край О Клер и след около час, насред нищото, за вечеря. Това си беше нейното пътуване и Пати искаше да му се наслади! Но задната седалка беше пълна с оборудване, което Ричард не смееше да остави без надзор, а основните му потребности се изчерпваха с тютюна за дъвчене (беше сложил голяма кутия за плюене на пода) и макар да не мърмореше как патериците й забавят и усложняват всяко нейно действие, не я успокояваше и не й казваше да не бърза. Докато прекосяваха Уисконсин, въпреки рязкото му държане и едва потисканото раздразнение от съвсем естествените й човешки нужди, във всяка една минута тя усещаше страстта му едва ли не като осезаемо напрежение върху тялото си, а това не спомагаше особено за доброто настроение. Не че той не я привличаше. Само че Пати се нуждаеше от малко време, за да се настрои, и пишещата тези редове трябва да си признае, че младостта и неопитността й трудно могат да послужат за оправдание за начина, по който тя се мъчеше да спечели това време — като постоянно, инатливо насочваше разговора към Уолтър.
Първоначално на Ричард не му се говореше, но след като Пати го накара да си развърже езика, научи много за студентските години на Уолтър. За организираните от него симпозиуми за пренаселването и за реформи в избирателната колегия, на които се събрали шепа хора. За предаването за модерна музика по студентското радио, на което бил водещ в продължение на четири години. За подписката му за по-добре уплътнени прозорци в общежитието в „Макалистър“. За статиите, които пишел в университетския вестник, например за чиниите, които минавали през ръцете му, докато работел като мияч в стола: бил пресметнал колко семейства в Сейнт Пол могат да се нахранят от изхвърлената след една вечеря храна, напомнял на състудентите си, че други човешки същества трябва да почистват фъстъченото масло, което те размазват навсякъде, правел философски анализ на навика на състудентите си да сипват три пъти повече мляко от необходимото върху овесените си ядки и след това да оставят пълни с неизползваемо мляко купи в таблите си: защо смятали, че млякото е безплатна и неизчерпаема стока като водата и производството му не оказва влияние върху околната среда? В тона на Ричард се долавяше покровителственото отношение, което Пати беше доловила в разговора им отпреди две седмици, примесено със странна тъга и съжаление към Уолтър, все едно той усещаше болката, която Уолтър изпитва при сблъсъка със суровата действителност.