Една от най-хубавите черти на Уолтър в младостта му беше силното му желание Пати да победи във всичко, с което се захване. Докато Илайза беше проявявала незадоволително оскъдна пристрастност към нейните каузи, Уолтър надъхваше Пати с враждебност към всеки (родителите, брата и сестрите), който я караше да се чувства зле. И тъй като беше толкова честен във всички други области от живота, критиките му към семейството й и подкрепата му за може би не съвсем достойните й опити да се съревновава с близките си изглеждаха напълно основателни и оправдани. Уолтър може и да не беше точно мъжът, когото тя искаше, но беше ненадминат в осигуряването на буйната поддръжка, от която по онова време Пати се нуждаеше повече, отколкото от романтика.
Сега лесно се вижда, че щеше да е добре някой да я беше посъветвал да отдели няколко години да поработи и да си изгради по-солидна идентичност отвъд спорта, да натрупа малко опит с други мъже и като цяло да стане по-зряла, преди да се посвети на майчинството. Но макар че беше приключила кариерата си на играч в университетския отбор, в главата й продължаваше да тиктака часовникът, тя все още беше във властта на звънеца, оповестяващ началото и края на мача, повече от всякога искаше да продължи да побеждава. А начинът да победи — най-добрият удар, с който да съкруши сестрите и майка си — беше да се омъжи за най-милия младеж в Минесота, да живее в по-голяма, по-хубава и по-интересна къща, да ражда бебета и да прави като родител всичко, за което Джойс не беше намирала време. А Уолтър, макар да беше феминист и да подновяваше студентското си членство в „Нулев ръст на населението“, прие домашарската й програма безрезервно, тъй като Пати наистина беше жената, която той желаеше.
Ожениха се три седмици след дипломирането й — почти година след пътуването й с автобус до Хибинг. На майката на Уолтър, Дороти, се падна задачата да се мръщи и да изразява загриженост — нежно, плахо, но въпреки това доста упорито — по отношение на решението на Пати просто да подпишат в съда в Хенъпин Каунти, вместо да направят истинска сватба при родителите й в Уестчестър. Няма ли да е по-добре, питаше внимателно Дороти, да поканят и Емерсънови? Разбирала, че Пати не е близка с роднините си, но все пак дали по-късно нямало да съжалява, че ги е изключила от това важно събитие? Пати се опита да й опише как би изглеждала една сватба в Уестчестър: поне двеста от най-близките приятели на Джойс и Рей и от най-големите дарители за кампаниите на Джойс; натиск от страна на Джойс да избере едната си сестра за шаферка, а на другата да позволи да изпълни интерпретативен танц на церемонията; неограничено наливане с шампанско, в резултат на което Рей ще разказва вицове за лесбийки пред съотборничките на Пати. Дороти се просълзи, може би от съжаление към нея или пък от тъга за студенината и рязкостта й към семейството й. Не е ли възможно, настоя тя нежно, да поиска малка церемония без външни хора, в която всичко да е така, както тя би предпочела?
Една от немаловажните причини Пати да не желае сватба беше фактът, че Ричард щеше да е кум. Мотивите й тук бяха отчасти очевидни и отчасти свързани със страха й от запознанството на Ричард със сестра й. (Пишещата тези редове най-сетне ще събере смелост и ще произнесе името на въпросната сестра: Абигейл.) Не стига, че Илайза беше спала с Ричард, но ако Пати го видеше да се занася по Абигейл, пък било то и само за една нощ, това щеше да я довърши. Разбира се, тя не го каза на Дороти. Вместо това заяви, че не си пада много по церемониите.
За сметка на това през пролетта заведе Уолтър да го представи на семейството си. Пишещата тези редове с болка си признава, че я беше срам да го покаже на близките си и че може би това беше една от причините да не иска сватба. Тя го обичаше (и още го обича, още го обича!) заради качествата му, които й се струваха напълно достатъчни за техния личен свят за двама, но не бяха очевидни за критичния оглед, на който сестрите й, най-вече Абигейл, щяха да го подложат. Притесненият му смях, вечното му изчервяване и по най-дребния повод, добротата му: тези качества й бяха скъпи в по-общия контекст на личността му. Дори се гордееше с тях. Но по-примитивната й страна, която сблъсъкът със семейството й като че ли винаги изкарваше на показ, нямаше как да не съжалява, че той не е един и деветдесет и адски секси.