Герб (ГЕНЕРАЛ ЕВНУХ на РОДНИЯ БОКЛУК) — партия от един и за един човек. Създадена, за да подмами сексуално неудовлетворените домакини на средна възраст и „мачовците“, които виждат в генерала голям пич, нашенски Джеймс Бонд, дето ще разгроми лошите. А зад мъжкарската фасада се крие типичната нашенска мутра с врат на бик и мозък на фолк певица, чиято цел в живота е да остане пред обектива на камерите, каквото и да му струва това. Това мускулесто и лъскаво нищо ще е принудено да танцува в ръцете на кукловода, защото миналото му не е чисто като момина сълза. Бивш бодигард на Тодор Живков и Симеон, сега е призван да пази отрочетата им с други средства — да бъде тяхната политическа играчка.
Атака (АЗ ТАРИКАТЪТ — АВАНГАРД на КЛОУНИТЕ АНАРХИСТИ) — Тук стигаме до най-хитрата мимикрия на старата артистка. Играе се върху благородна струна в сърцето на българина — неговия патриотизъм. Атака пледира за националните консервативни ценности, за християнски морал и ни шашва с красиви лозунги като „България за българите!“ Привлича като електорат хора честни, потъпквани и готови за борба в името на благородни каузи. Вниманието, обаче, се отклонява от истинската драма, ярко и изкусно. Виновни са турците, циганите, евреите, ЕС, извънземните. За корупцията се говори много, но без имена. Често в речите блика умилено стародавно русофилство. Лидерът е красавец и левент, с войнствен речник и мъжкарско излъчване. Той толкова агресивно поздравява възторжените тълпи с поздрав на генералисимус, че човек забравя, че дори не е ходил войник. Активистите на „Атака“ са агресивни, многословни и нешлифовани. Те са обилно покрит с нафталин анахронизъм, придаващ си авангарден вид. Не бива да забравяме, че, ако искаме България да излезе от блатото, не трябва да гледаме назад, а напред. Жената на Лот се вкаменила, а Евридика се върнала в царството на мъртвите само заради такъв поглед в погрешната посока.
ДСБ (ДЕМОНИЗИРАНИ СЪРДИТИ БЪЛГАРИ) — Иван Костов е мъж със здрав разум и управленски талант, който би могъл да ни приобщи към съвременната европейска демокрация, но допусна грешки, които дадоха възможност на червения режисьор, използващ медийния си слугинаж, да го демонизира. Сега майките едва ли не плашат децата си, че, ако не слушат, „ще ги дадат на чичко Костов“. Така „командирът“ плаща греха си, че допусна да го подмамят евтини илюзионисти като Александър Божков, Христо Бисеров, Йордан Цонев, Светлана Дянкова (последните трима са в Движение за права и свободи — ДПС) за пари и безнадеждно опетни политическата си визия. Боя се, че в момента го използват за емблема на злото и корупцията тия, които наистина са зли и корумпирани. Жалко!
СДС (СЪЮЗ на ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ) — нашата крехка политическа мечта беше сериозно осквернена и обезобразена още, когато бе засято семето й в каменистата почва на робския ни манталитет. Затова в средите й гъмжи от троянски коне на Държавна сигурност и при всеки истински опит за подем и победа, се появяват „мравки“, „люспи“ и други форми на политически лекета, които убиват и компроментират синята идея. Последен пресен пример за това е фарсът с регистрацията за избори.
„Другата България“ (ДАР за БАЛАМИТЕ) — гнездо на евтини мошеници с болезнени амбиции, употребени да добавят някой и друг глас към излинелия електорат на „царя“
„Ред, Законност и Справедливост“ (РЕВОЛЮЦИОННА ЗАВЕРА на САМОТНИЦИ) — Добър опит за честна сценична игра, но унищожен в зародиш от червената артистка — уличница, която, когато не може да намери други аргументи, назовава младите и талантливи актьори „луди“. Уви, България е земя, където за дълго, дълго време ще считат свестните за луди.
Е, харесва ли ви спектакълът? Бих искала да го представя като комедия, но си е цяла трагедия.
Наред с това, налице е и имуществен ценз. В политическото театро можеш да се включиш само ако ти или родителите ти са крадили достатъчно или ако те купят мафиоти, крадили така. Виж образователен ценз липсва. Ако кандидастваш за роля в политическия театър, да си невеж, простак, малограмотен или просто наивен и задръстен е предимство. На мода са манекенките, научили се да натискат бутончето за гласуване по подаден от кукловода знак.
Е, и какво да сторим? — ще попитате. — Дали да не си останем в къщи в деня на избора?