А сега малко и за предимствата:
При свободния софтуер принципът „дай да направим нещото, пък после само ще лежим и лапаме“ е невъзможен. (И при другия също, но тук това е по-очевидно, и това ви помага да не се подведете.) Печелят които работят. Но това има и обратна страна: работите ли, печелите, а лежачите и лапачи отпадат, колкото и велики да са. Вашият успех е във вашите ръце не само на думи, а на практика. За бизнес в положението на българския това е плюсът, който тежи повече от всички останали заедно.
При свободния софтуер нямате как да дръпнете чергата на клиента, така че сте принудени да работите с него честно. В дългосрочен план обаче това е огромно предимство: вместо куп мразещи ви клиенти, които бягат от вас, и търсят други доставчици, имате куп доволни клиенти, които ви вярват и привличат още.
Винаги можете да разчитате на подкрепата на хобистите. Ако оформяте бизнеса като продажба на услуги, можете да се опирате сериозно на труда на неплатените ентусиасти, без те да протестират. Ако при това сте открити, коректни и приятни към тях, те са щастливи, уважават ви и с удоволствие защищават доброто ви име. А грижите ли се за тях в добавка, дори ако не хвърляте много пари за това, те са ваши верни воини и защитници, безплатни и убедени рекламни агенти, и чудесна база за набор на персонал. И в много случаи тяхната подкрепа (или липсата й) ще бъде зрънцето, което накланя везните към успех или неуспех.
Винаги можете да разчитате на клиентите, които знаят за предимствата на свободния софтуер. А това тези предимства да станат известни на всекиго е въпрос само на време, и зависи и от вас.
Накратко, принципът за изгодата като черга със зададен размер, която трябва да се дърпа, за да имаш повече, важи за затворения софтуер. При отворения е на преден план и очевидна изгодата да дотъкавате заедно с клиента чергата, така че да има повече за всеки.
4. Неизползваем ли? (2)
Както виждате, свободният софтуер е един чудесен избор както за клиентите, така и за авторите на софтуер. Въпросът тогава е кой стои зад обратното мнение.
Всеки би предположил, че това са големите фирми за затворен софтуер. Това обаче не е съвсем вярно. Някои от тях наистина инвестират стотици милиони годишно в пропагандата на това мнение. Други обаче не го споделят, и активно поддържат свободния софтуер. На какво ли се дължи разликата?
Причини много. Но една се набива в очи, и не мога да се сдържа да я посоча.
Всички големи фирми, които се обявяват категорично за свободния софтуер, са легендарни с качеството си. Всички големи фирми, които се обявяват срещу него, също са легендарни — но с липсата на качество, и кожодерската си политика към клиентите. Изводите са си за вас.
Като заключение, панацея ли е свободният софтуер? Разбира се, че не. В реалния свят абсолюти не съществуват. Но е един удобен, печеливш и ефективен начин за правене на бизнес. И тези, които го осъзнаят навреме, ще могат да си създадат сигурни позиции в него. Като се имат предвид предимствата му — от комерсиален към свободен софтуер всеки ден преминават хиляди клиенти, а обратно единици, ако изобщо някой — тази област има бъдеще. Което е и нужното на бизнеса, без значение доставчик ли сте, или клиент.
А как точно се прави такъв бизнес? Тук стигаме до:
5. Бизнес-модели при свободния софтуер
По начало свободният софтуер е бил създаван само като хоби, в свободното време на програмисти. Тогава той твърдо е нямал нищо общо с бизнеса… Това обаче от доста време вече не е така. Към момента значителна част от свободния софтуер се пише от фирми. И ако продуктът им е качествен, те растат и преуспяват.
Най-очевидният пример са комерсиалните дистрибуции на Линукс. Те продават… не, не самия Линукс, той може да бъде дори изтеглен от Интернет сайтовете им безплатно, а ръководства в печатен вид, плюс една или две години телефонна поддръжка, плюс още програми към него, плюс допълнителни услуги… Типичната цена от 40 до 80 долара е „пари за сандвичи“ дори за частно лице, което живее в бяла страна, и е на практика пренебрежима за фирми. В добавка, тези фирми пишат активно части от Линукс, или свободен софтуер за него — по-евтино е веднъж да напишеш нещо, което да решава проблема лесно, отколкото хиляда пъти да обясниш как той се решава по трудния начин.