Подобен е бизнесът на фирми като MySQL AB. Автори на най-популярната база данни в света на свободния софтуер, те успешно растат и се развиват. Печалбата им идва основно от консултации и поддръжка, и донякъде от поръчани от клиенти специализирани допълнения към продукта.
Още други фирми печелят от писане на свободен софтуер, като изпълняват поръчки на клиентски фирми или организации, или на фирмите зад комерсиалните дистрибуции. Понякога те на свой ред възлагат части от поръчките на подизпълнители — очевидно този бизнес-модел е не по-малко жизнеспособен от модела на комерсиалния софтуер.
Изглежда че в писането на свободен софтуер има доста хляб, защото непрекъснато се чува как някоя фирма отваря кода или напълно освобождава комерсиален софтуер, който пише. Причината понякога са фалити или отказ от софтуера, но в повечето случаи фирмата продължава да го развива; сметката е, че се търси повече популярност за него. Това на свой ред увеличава оборота на фирмата от други продукти, или пък й помага рязко да увеличи печалбата си от поддръжката на този софтуер.
По-малко известни, но доста на брой, са хилядите фирми из цял свят, специализирани само в поддръжка на свободен софтуер. Те също се издържат добре, и на свой ред допринасят — било като посочват или коригират проблеми, било като плащат на авторите на дистрибуции за сертифициране и обучение, а някои от тях и направо започват от един момент нататък да пишат свободни парчета код и модули. Които на свой ред се добавят към свободния софтуер, и го правят още по-привлекателен за клиентите — а оттам и за бизнеса.
Изместването на бизнес-модела от предлагане на стока към предлагане на услуги има и недостатък — фирмите, пишещи свободен софтуер, сравнително рядко създават нови и революционни програми (услугите са по-консервативен пазарен дял от стоките). Това обаче е любим специалитет и мечта на хобистите-програмисти. А пък фирмите охотно застават с ресурсите си зад създадените добри идеи, и това прави свободния софтуер не по-малко иновативен от комерсиалния.
6. Предимства и недостатъци за бизнеса при използването на свободен софтуер
Тази точка е предназначена да сравни като цяло свободния и комерсиалния софтуер за целите на бизнеса, а също да ви ориентира как да направите своята преценка, и за какво да внимавате при нея.
6.1. Предимства на свободния софтуер
1. Обвързването с конкретен доставчик е много по-слабо, отколкото това при комерсиалния софтуер. Ако например използвате Windows-базиран софтуер и Microsoft реши да покачи неприемливо цената на Windows, вие нямате избор — трябва да платите. Ако обаче използвате Linux-базиран софтуер и доставящият го контрагент, примерно RedHat, качи цените неприемливо (или фалира, или откаже да търгува с вас, или каквото и да е), вие спокойно ще се обърнете към коя да е от другите над 200 дистрибуции. Софтуерът ви спокойно ще работи на всяка, или почти всяка от тях.
2. Изходният код на софтуера е достъпен за всекиго, и това ви развръзва ръцете. Представете си например, че обработвате снимки с Adobe Photoshop, и бихте искали той да има специализиран инструмент за премахване на ефекта на „червените очи“. (Знаете какво често се получава, когато снимате някого със светкавица, нали?) Шансовете ви да убедите Adobe да го вгради, без да им платите абсурдни за България суми, клонят към нулата. Ако обаче използвате The GIMP, или друг свободен софтуер, хиляди софтуерни фирмички ще бъдат щастливи да го допълнят с вашата поръчка срещу напълно приемливи суми. (Ако, разбира се, нямате във фирмата си програмист, който би го направил и сам.)
3. Цената на свободния софтуер най-често е нулева, или пренебрежима. Тъй като всеки има право да го разпространява както желае, установяването на монополни цени или платежни условия е невъзможно. Microsoft може да реши да промени лицензионния режим на Office, и отсега нататък да ви изисква заплащане на лиценз за всяка година, и вие няма да имате друг избор. Ако обаче доставчикът ви на OpenOffice.org полудее и поиска неразумна цена, просто ще си направите копия от първия попаднал ви диск на приятел, или ще го свалите от Интернет — това е напълно легален начин да го придобиете.
4. Свободният софтуер може да се поддържа и развива от всеки, който го харесва. Ако фирмата, която пише използвания от вас свободен софтуер, фалира, най-вероятно той ще продължи да бъде развиван от друга фирма (защо не, след като го получава наготово и безплатно?), или от общество на програмисти, а доста често и от двете. Така че, ако не използвате някакъв наистина изключително рядък и странен софтуер, шансовете той да продължава да се развива и обновява в обозримото бъдеще са отлични. И дори ако това не стане, вие винаги можете да го „доразвивате“ в кавички сами, като плащате на кой да е програмист да добави този или онзи станал ви нужен елемент.