5. Свободният софтуер често не е толкова „лъскав“, но като правило е по-надежден и сигурен от комерсиалния. (Например за новите проблеми със сигурността на Линукс обикновено разбирате от статия в Интернет, че някой открил нещо и го оправил, а за тези на Windows — от поредния вирус на собствения ви компютър.) Причините са много:
• Свободният софтуер обикновено се прави не за продажба, а за собствена употреба.
• Достъпният му за всеки изходен код позволява много по-бързо намиране на грешки (гледат повече очи), и много по-бързото им поправяне (всеки може да предложи корекция).
• Обикновено се създава от специалисти, при минимално или никакво участие на мениджъри. Съответно, новите версии биват пускани не в предварително определения срок, на каквото и състояние да са, а когато са наистина готови.
• Пълният достъп до всички компоненти, създадени от свободния софтуер, осигурява много широк избор за „строителните елементи“, от които се изграждат програмите. А достъпността на всяко едно нещо насочва всички към най-доброто, и така го доразвива и доизчиства още повече.
6. Откритостта на изходния код позволява бързо изграждане на системи за нови платформи. В момента например Линукс вече поддържа много повече платформи от Windows; диапазонът им варира от втория по мощност компютър на света до джобни компютри и GSM-и. Тъй като изходният код не е ограничен в само една фирма, версиите за нов и модерен хардуер вече започват да се появяват по-рано, отколкото тези при затворения софтуер, въпреки засега по-малкия пазарен дял..
7. Свободният софтуер често предлага много повече възможности като програмни настройки. От една страна, това е и недостатък — начинаещите понякога се плашат от „сложността“ на продукта. От друга обаче, често те позволяват неща, които при комерсиалния софтуер са умишлено трудни или пък невъзможни.
(Това положение има и още един аспект. Бедните настройки на комерсиалния софтуер често скриват сложността на съвременната информационна обработка, и с тях всеки се чувства експерт. Когато обаче се опре до практиката и реалните проблеми, свикналите с богатството на свободния софтуер се справят по-добре, едно заради по-големите му възможности, и второ, заради по-добрите си познания по същността на нещата.)
8. Често (поне в България) комерсиалният софтуер се ползва нелегално. Това е софтуерно пиратство, и е както опасно, така и неетично към авторите на софтуера. То е вид кражба, с всички следствия от това. Докато лицензът на свободния софтуер позволява той да бъде свободно използван легално и законно. Така че използването на свободен софтуер е един чудесен метод за избягване на софтуерното пиратство и активна борба с него. То е начин да бъдете чисти не само пред закона, но и пред съвестта си.
Недостатъци на свободния софтуер
Както всяко нещо, свободният софтуер има и недостатъци. Най-важните са:
1. Засега съществуват немалко комерсиални програми, които нямат свободни аналози. В други случаи, свободните програми засега изостават от комерсиалните — например последните версии на OpenOffice.org отговарят като възможности приблизително на Microsoft Office 2000, и все още са в някои отношения зад Microsoft Office 2003.
2. На този етап свободният софтуер обръща сравнително по-малко внимание на крайния клиент. Резултатът е често не толкова лъскав, а понякога и малко по-неудобен за работа интерфейс. Документацията също не винаги е толкова подробна, колкото е тази на комерсиалните софтуери. Това обаче търпи бърза еволюция.
3. И затвореният, и свободният софтуер съдържат грешки — абсолюти не съществуват. Заради различния подход при създаването обаче грешките не са еднакво разпределени. Комерсиалните разработчици обръщат на интерфейса повече внимание, отколкото на реалната работа — при тях външно грешки обикновено няма, но скритите от потребителя са повече. Авторите на свободния софтуер обикновено са техничари, които неглижират интерфейса, но се вманиачават в реалната работа. Съответно разпределението на грешките е обратното, и програмите им често изглеждат „недопипнати“ (но пък по-рядко правят скрити магарии).
4. Свободният софтуер няма толкова разпространени програми за сертификация на специалисти, както комерсиалният. Като резултат, бизнеси с изисквания към кандидатите за работа в ИТ отделите им да бъдат сертифицирани, се чувстват по-малко комфортно.