5. В развитите страни все още добрите специалисти по свободен софтуер са по-редки, и съответно по-скъпо платени, отколкото тези по някои видове не-свободен софтуер. Това съотношение обаче бързо се променя в посока на свободния софтуер. (В България отдавна заплатите на двата типа специалисти са еднакви — колкото и да е невероятно, тук сме изпреварили Запада. Така че този недостатък тук не е в сила.)
6. Ако преминавате към свободен софтуер от комерсиален, може да се наложи да преобучите част от персонала си. Това обаче е недостатък не на видовете софтуер, а на прехода — имате го дори при ъпгрейд на един и същи софтуер. Също, често служителите не са истински добри дори с наличното, и доброто преобучение ще се изплати от повишената ефективност.
Заключение
Като цяло предимствата за бизнеса на свободния софтуер значително превъзхождат на практика недостатъците му. Ниската или най-често нулева цена, необвързаността към конкретен доставчик и отличните перспективи за в бъдеще го правят изключително примамлив за бизнеса, и са значително по-важни за реалната работа от „шареността“ на интерфейса.
Освен това си струва да се отбележи, че в областите-недостатъци свободният софтуер бележи напоследък изключително сериозен напредък. В качеството на графичния интерфейс например се очаква Линукс на практика да се изравни с Уиндоус до около година. В сертификацията също се напредва: най-големите дистрибуции вече поддържат собствени програми, а отделно програми за сертификация на специалисти се създават от центрове за координация като OSDL Labs. Комерсиалните програми, които нямат свободни аналози, остават все по-малко. И свободните програми често вече настигат или изпреварват комерсиалните си аналози — а дори там, където все още са зад тях, твърде често вече са достатъчно добри, за да се върши с тях всичко необходимо в практиката.
Сравнително слабата застъпеност на свободния софтуер при това положение се дължи основно на липсата на достатъчно реклама за него. Всички забелязаха например прочутата реклама на IBM за Linux, точно защото беше единствена, и се появи и отмина. Кой обаче се замисля над това, че реклами на Windows виждаме десетки пъти дневно? Сумите, които авторите на комерсиален софтуер плащат за лобиране в негова полза, също са могъщ фактор. Точният им размер не е известен, но се предполага, че става дума за милиарди долари годишно.
Свободният софтуер засега не е достатъчно организиран, за да може да си позволи мащабни рекламни кампании или разходи за лобиране. Въпреки това той навлиза непрекъснато, с по-високи темпове от комерсиалния — нещо твърде странно в един свят, където рекламата постига всичко. Въпросът, който би заинтересувал бизнеса, е: ниската цена ли е единствената причина, или той е и по-добър като качество?
На това може лесно да се отговори, като се погледнат местата, където легалността или цената не са от значение. Примерите са много.
Практиката в България показва например, че комерсиални сървъри се поддържат на практика единствено там, където професионалистите са задължени да го правят — ако имат избор, в почти 100% от случаите те работят със свободен софтуер, заради по-добрите му качества. Понякога го правят дори въпреки директиви, изискващи определен комерсиален софтуер.
В държави, където преследване на нелегалния софтуер реално или дори официално няма, и не се очаква да има скоро, употребата на свободен софтуер отново расте далеч по-бързо от тази на комерсиален. Класически пример е Иран, където пиратството на (американски) софтуер се поощрява официално от държавата като „борба срещу великия Сатана“ — но и там свободният софтуер расте с много по-бързи темпове.
Показателен е и друг факт — истински добрите професионалисти, ако имат свобода на избора, обикновено предпочитат свободния софтуер..Официални статистики няма, но вие можете да си направите и сами — попитайте десетина познати компютърни спецове, в чиято сфера има и свободен, и комерсиален софтуер, какво използват.
Интересно е и друго сравнение — миграцията в двете посоки. Докато миграцията от комерсиален към свободен софтуер е значителна, както в сферата на бизнеса, така и извън нея, обратната миграция е на практика нулева. Казано простичко, от опиталите свободния софтуер твърде малко пожелават да се върнат обратно при комерсиалния — дори ако софтуерът им надали някога ще бъде проверен за легалност.
7. Критерии за преценка при избор на софтуер, и препоръки.