В светлината на заключенията по-горе, препоръката за подбор на софтуер е очевидна. Ако нужните ви приложения съществуват единствено като комерсиален софтуер (или като свободен софтуер — има и такива случаи), или пък само единият тип предлага нужните ви за работа възможности или голямо предимство в постиганата производителност, реално нямате голям избор. Ако обаче ги има и в двете софтуерни „царства“, можете да избирате.
Следващото съображение е интеграцията с друг софтуер. Ако само един от двата варианта се интегрира добре с другия ви софтуер, следва да изберете него. (Често разполагате с цели алтернативни системи от софтуер, някои комерсиални, други свободни — в такъв случай предимствата и недостатъците им се разглеждат не за отделните продукти, а за системите като цяло.)
Сред съображенията е и опитът на персонала ви. Преобучаването му от един софтуер на друг може да струва на бизнеса ви време и разходи. Затова то е добре да се избягва, ако разликата между двата е твърде голяма. Разбира се, преценката следва да отчита и разходите за работа — ако новият софтуер пести средства, може да е по-изгодно персоналът да бъде преобучен. За щастие, това у нас е много по-евтино, отколкото на Запад.
Съображенията за обвързаност с доставчик, перспективност на софтуера за в бъдеще, откритост и допълваемост, надеждност и сигурност, са изключително важни в дългосрочен план. Българските бизнеси често проявяват тенденция да ги подценяват: резултатът е „евтини на брашното, скъпи на триците“.
Увличането по свръхмодерни версии не винаги е от полза. Сравненията по ефективност показват, че най-добра работа вършат най-старите версии на даден софтуер, които позволяват всичко нужно. Свръхбогатите на възможности продукти често изглеждат примамливо, но доколко богатството им се използва за реална работа, и доколко само обърква служителите ви, или ги отплесва да си играят с него? Философията „най-доброто възможно“ е добра за хвалене, но за работа много по-добра се оказва друга — „достатъчно доброто за вършене на работата“.
Рекламите често не са добра база за решения. (Странно, а?) Донякъде добра база могат да бъдат добри и честни познати с богат опит във всички алтернативи, и без лични пристрастия. Най-добрата база обаче винаги е да направите проба сами — особено ако вземате решения, които ще имат ефект продължително време, и ще е неизгодно икономически да бъдат променяни за в бъдеще. Пробата рядко е неразумно скъпа (особено ако пробвате свободен софтуер), и обикновено се изплаща от правилността на фундаменталното решение.
В крайна сметка, всички изводи от заключенията водят в една посока. Ако нямате реален избор, можете да вземете комерсиалния софтуер. Ако обаче го имате, почти винаги е по-изгодно да предпочетете свободния.