— Нека да ви обясня веднага — извиси глас професорът високомерно, — че моят хормон или моят аматогенен първоизточник, както аз го наричам (той, както много други учени-практици, предпочиташе насмешливите названия за смекчаване на деликатните понятия от класическата филология)…
— Наречете го любовен еликсир, професоре — горещо въздъхна Алис.
— … моят аматогенен първоизточник — продължи професорът строго — не оказва влияние върху семейни индивиди. Хормонът не може да действа, ако е повлиян отрицателно от други фактори, а съпружеството безусловно е фактор, който възпрепятства любовта.
— Виж ти, аз съм чувал същото — отбеляза печално Александър. — Но в случая с моята Алис имам намерение да опровергая това коравосърдечно твърдение.
— Александър! — възкликна Алис. — Любов моя.
— Имам предвид, че бракът възпрепятства извънбрачната любов — уточни професорът.
— Виж ти, а до моите уши достигна слухът, че понякога не пречи.
— Александър! — реагира бурно Алис. Тя бе шокирана.
— Така става само в редки моменти, скъпа моя. Сред онези, които не са учили в колеж.
— Бракът може и да не забранява някои дребни сексуални привличания — продължи професорът — или тенденцията към леките шегички, но истинската любов, както госпожица Сангър се изрази, е нещо, което не може да разцъфне, ако мисълта за суровата съпруга или за разни там неприятни деца, измъчват подсъзнанието.
— Да не би да искате да кажете, че ако захранвате с вашия любовен еликсир, извинете ме, с вашия аматогенен първоизточник… редица хора безразборно, само несемейните от тях ще бъдат повлияни? — заинтересува се Александър.
— Точно така. Аз проведох експерименти върху някои животни, които, макар и да не преминават през разни съзнателни брачни церемонии, формират моногамни връзки. Създалите такива връзки не се влияят от хормона.
— Тогава, професоре, аз имам великолепна идея. Утре вечер тук в колежа е балът на студентите от най-горния курс. Ще има поне петдесет двойки, предимно несемейни. Сложете своя еликсир в пунша.
— Какво?! Ти да не си луд?
— Но това е божествена идея, професоре — запали се Алис. — Само като си помисля, че всички мои приятели ще се чувстват точно като мене! Професоре, вие ще сте направо ангел небесен… Но, Александър, смяташ ли, че чувствата може да не бъдат много добре контролирани? Някои от нашите приятели са малко дивички и ако се разгорещят от любовта и се хвърлят, ами да целуват…
— Скъпа моя госпожице Сангър — прекъсна я професорът възмутен, — не бива да давате воля на въображението си. Моят хормон предизвиква само онези чувства, които водят до брак, а не до някакви неблагоприлични действия.
— Извинете ме — промълви Алис засрамена. — Не бивате да забравям, професоре, че вие сте човекът с най-висока нравственост, когото познавам… като винаги изключвам любимия Александър. А и нито едно от вашите научни открития не води до неморални постъпки.
Тя изглеждаше така съкрушена, че професорът веднага й прости.
— Ами тогава значи ще го направите, професоре? — настоя Александър. — В края на краищата, представете си, че после ще се породи внезапен порив за масови сватби. Аз ще се погрижа за този момент, като доведа под благовиден претекст Николас Найтли, стар и скъп приятел на семейството ни. Той е мирови съдия и може лесно да уреди такива неща като разрешителни и така нататък.
— Едва ли мога да се съглася — професорът все пак омекна — да проведа експеримент без съгласието на тези хора. Няма да е етично.
— Но вие ще им донесете само радост. Ще имате свой принос за общото веселие. При тази липса на завладяващ подтик за женитба, понякога дори и в колежа желанието, породено единствено от продължителната близост, създава известна опасност от… от…
— Да, точно така — съгласи се професорът. — Ами добре, ще опитам с малко разтвор. В края на краищата, резултатите могат да подпомогнат развитието на науката неимоверно и, както двамата казвате, ще допринесе за морала.
— И разбира се, Алис и аз също ще си пийнем пунш — заяви Александър.
— О, Александър, любов като нашата не се нуждае от изкуствено подпомагане.
— Но то няма да е изкуствено, единствена моя. Според професора твоята любов започна в резултат на точно такова хормонално въздействие, което бе предизвикано, признавам си, благодарение на по-обикновени методи.
— Но тогава, единствена моя любов — Алис цялата поруменя, — защо е нужно това повторение?
— За да ни пренесе отвъд превратностите на съдбата, обич моя.
— Ти със сигурност не се съмняват в моята любов, обожаеми мой, нали?