— Аз съм татко. Бенджи. Обаждам се от колата.
Ним беше обяснил на семейството си, че когато се обажда по радиотелефона, не бива да го прекъсват, тъй като по тези линии не можеше да се говори едновременно.
— Всичко наред ли е при вас?
— Да, татко, вече всичко е наред. Обаче преди малко беше спрял тока — закачливо добави Бенджи. — Ти сигурно знаеш. Аз обаче трябваше отново да сверявам всичките часовници вкъщи.
— Да, да, разбира се, че знам. Дай да се обади майка ти, моля те.
— Лия също иска…
Чу се някакво боричкане и след това гласът на дъщеря му:
— Здрасти! Гледахме телевизия, обаче тебе не те даваха?
Гласът на Лия звучеше обвинително. Децата бяха свикнали Ним да се появява на телевизионния екран като говорител на GSP & L. Може би отсъствието на Ним от телевизионния екран тази вечер щеше да понижи рейтинга на Лия сред нейните приятелки.
— Съжалявам, Лия. Прекалено много други неща се случиха. Моля те, нека се обади майка ти.
Още една пауза последва, а след това Ним чу мекия глас на Рут:
— Ним, ти ли си?
— Точно така. Да се свърже човек с тебе е равносилно на това да се свърже с кабинета на президента.
— Децата също искат да си поговорят с теб, Ним. И без това не те виждат често вкъщи.
Рут никога не повишаваше тон, дори и когато го обвиняваше в нещо. Тя беше права в случая, но на Ним му бе неприятно, че именно сега повдигаше този въпрос.
— Ним, чухме за случилото се, за Уолтър и останалите. Това наистина е ужасно. Много съжалявам.
Ним знаеше, че жена му беше искрена в този момент. Тя също така добре знаеше колко близки бяха те с Уолтър Талбот.
Способността да разбира другите беше черта, типична за Рут, и това помагаше донякъде да запазят взаимоотношенията, макар че и двамата постепенно, но сигурно се отдалечаваха един от друг. Помежду им нямаше вражда — Рут, с нейното спокойствие и невъзмутимост никога не би го допуснала. Ним и в момента си я представяше: спокойна и съсредоточена. Представяше си сивите й очи, които в момента излъчваха съчувствие. Рут му приличаше на Мадона, тя би била красива дори и само заради характера си, макар че и за външния й вид нямаше какво да се желае. Ним също така знаеше, че Рут щеше всичко да сподели с децата, да им обясни, да ги успокои, да поговори с тях като с равни, както винаги бе правила. Той никога не бе преставал да уважава Рут, особено като майка. Проблемът беше в това, че бракът им вече бе станал безинтересен, някак си монотонен и сив. За себе си той го бе характеризирал като „гладък прав път за никъде“.
Имаше и нещо друго — от известно време Рут се бе затворила в себе си, беше си създала свои собствени интереси, за които не желаеше да говори. Ним понякога се обаждаше в часовете, в които обикновено си беше вкъщи, но не я заварваше. Нямаше я по цял ден, а когато се върнеше, бягаше от обяснения, което не беше в неин стил. Дали имаше любовник? Възможно беше. Ним размишляваше все пак колко време трябваше още да се раздалечават един от друг, докато дойде време да се вземе някакво решение.
— Всички бяхме потресени — каза той. — Ерик ме помоли да отида при Ардит и сега съм на път към нея. Вероятно ще се върна много късно. Недейте да ме чакате.
В това нямаше нищо ново. В повечето случаи Ним работеше до късно. Съответно или той забавяше вечерята, или съвсем я изпускаше. Това също означаваше, че се виждаше рядко с Лия и Бенджи, които по това време вече бяха заспали. Ним често се упрекваше за малкото време, което отделяше на децата, и знаеше, че този факт тревожеше и Рут, макар и рядко да го споделяше. Понякога той би искал Рут да се оплаква повече.
Но тази вечер ситуацията беше съвсем друга и Ним не трябваше да търси извинение нито за пред себе си, нито за пред другите.
— Горката Ардит! — каза Рут. — Уолтър вече беше пред пенсия, пък и това съобщение в момента още повече влошава нещата.
— Какво съобщение?
— Мислех си, че знаеш. Казаха го по новините. Тези хора, които са сложили бомбата, са направили изявление пред една радиостанция. Те са се хвалели с това, което са извършили, можеш ли да си представиш! Какви хора има само!
— По коя радиостанция? — докато говореше, Ним включи радиото в колата си.
— Не знам — отговори Рут.
— Слушай, Рут, за мен е важно да чуя това изявление. Затова сега ще затворя и ще ти се обадя, ако мога, от Ардит.
Ним сложи слушалката. Той вече бе проверил по всички радиостанции и в момента чакаше да изминат оставащите две минути до обзора на новините по една от тях.
Започна бюлетинът. Това, което интересуваше Ним, беше в самото начало:
„Групата, която нарича себе си «Приятели на свободата», пое отговорността за извършения днес атентат в една от електроцентралите на компанията Голдън Стейт. Взривът отне четири човешки живота и причини прекъсвания в подаването на електроенергията.