— О, Ним, ужасно съжалявам — каза Тереза Ван Бърен.
Ним меко й каза:
— Не се притеснявай, Тес. За нищо на света не бих пропуснал това представление. Но, надявам се, зрителите да не си го изкарат на мене…
В този момент по телевизионния екран вървяха поредните реклами.
Асистентът подкани Ним:
— Ваш ред е, мистър Голдман.
Докато рекламният блок продължаваше, Ним и водещите си стиснаха ръцете. Джери го предупреди:
— Имайте предвид, че сме напреднали с времето. Ако обичате, отговаряйте колкото се може по-кратко.
В този момент камерите се насочиха към тях и Джери започна представянето:
— Нашият последен гост днес е човек, който знае много неща за електричеството и нефта…
След представянето Джийн попита Ним с лъчезарна усмивка:
— Действително ли се планира спиране на тока или това е просто още един случай на заплахи, които в крайна сметка не се сбъдват?
— Това действително ще се случи и не е само заплаха.
„Е, щом искате кратки отговори, ще ги имате“ — помисли си Ним.
— А по въпроса с така наречения недостиг на нефт какво ще кажете?
Ним го прекъсна:
— Недостигът на нефт е вече реален факт.
Усмивката на водещия стана още по-широка.
— Едно на нула за вас дотук. — Той погледна бележките си и продължи. — Все пак не се ли откриха някакви нефтени залежи в Аляска, които идваха до Калифорния по тръбопровода?
— Това беше временно явление. Сега, когато в цялата страна нефтените запаси не достигат, всякакви резерви бързо ще се стопят.
— Може би ще прозвучи малко егоистично — каза Джийн, — но не може ли Калифорния по някакъв начин да използва запасите на Аляска?
— Не — поклати глава Ним. — Федералното правителство контролира всичките доставки и има разработена програма за разпределението на горивата. Но когато и нашите запаси се изчерпат, всички ще молят Вашингтон за доставки, но без резултат.
— Доколкото имаме сведения — продължи Джери, като отново гледаше бележките си — GSP & L разполага със запаси за около още тридесет дни. Това не звучи лошо.
— Бих казал, че по-реалната цифра е двадесет и пет дни. Все пак някои от станциите ще приключат запасите си по-рано, други — по-късно.
— Е, да се надяваме, че нещата ще се нормализират, преди да са изтекли тези тридесет дни.
— Няма никакъв шанс. Дори ако се постигне споразумение с ОПЕК…
— Извинете ме, мистър Голдман, но времето ни е на привършване. Бихте ли ни отговорили на един последен въпрос. GSP & L не можа ли да предвиди подобен развой на събитията?
Ним беше поразен от толкова наивно поставения и несправедлив въпрос. С едва сдържан гняв той отговори:
— Компанията Голдън Стейт се опитваше да предвиди тези неща в продължение на десет години. Но всичките неща, които нашата компания предлагаше — атомни електроцентрали, геотермални електроцентрали, централи с въглища… бе отхвърляно или протакано.
— Съжалявам, мистър Голдман, но времето ни свърши — прекъсна го Джери. — Благодаря ви, че бяхте с нас.
След това той се обърна към зрителите:
— Сред нашите гости утре ще бъде индийският свами…
Докато излизаха от сградата на телевизията, Тереза Ван Бърен каза:
— Дори и сега никой не ни вярва.
— Скоро ще ни повярват. Особено когато започнат да си натискат копчетата и бутоните, но нищо не се случва.
Публичните обсъждания на проекта Турнипа продължаваха със същото темпо и без особен успех. Вече бе успяла да се появи дори една нова група, която се противопоставяше на проекта — Кръстоносци срещу Ненужното Развитие на Енергията, по сравнение с които Дейвид Бърдсонг би могъл да бъде наречен съюзник.
Все още не бяха определени дати за началото на обсъжданията на проектите във Финкасъл и Девилс Гейт.
До голяма степен разочарованието на Ним се подклаждаше и от липсата на положителен резултат от така наречения въпросник.
Въпросникът беше разпратен преди повече от три седмици и сега вече опитът да се намери Георгос Арчамболд изглеждаше като загуба на пари и време.
След известно време заваляха и отговорите. Огромни помещения на първия етаж на централата на GSP & L бяха определени само за тази операция. Шестима служители на компанията и двама от отдела на прокуратурата се занимаваха със случая. Те сравняваха всеки един от отговорите с мострата на почерка на Арчамболд и за да няма грешка, писмата се преглеждаха по три пъти от различни хора. Но до момента не бе дошло нищо, което да прилича на почерка на мострата.
В момента вече бяха останали само двама служители, които допреглеждаха пристигащата поща, но шансовете да дойде нещо от Георгос Арчамболд бяха почти минимални…