Погледът му се спря на плика, който бе на кухненската маса. Той съдържаше един въпросник на GSP & L, който той бе получил преди няколко седмици на името на Оуен Грейнджър, името, под което се бе представил Георгос, когато бе наел апартамента.
Във въпросника имаше един параграф, който особено вбеси Георгос. Той гласеше:
„Компанията се извинява за някои смущения при снабдяването с електроенергия, които се дължат на недостойните действия на малка групичка терористи. Ако имате идея, как те могат да бъдат заловени, моля, пишете ни.“
Георгос дотолкова се бе вбесил от прочетеното, че запрати чашата, която тогава държеше, към стената. Точно тогава той седна и написа следното: „Терористите, които описвате като недостойни, съвсем не са такива. Те са едни герои, отдадени на каузата, на която служат. Вие сте недостойните, тъй като вие експлоатирате хората. Но и за вас има правосъдие!…“
Той изчерпа наличното място и се наложи да добави още един лист, за да завърши мисълта си.
Колко жалко, че не го изпрати! Той почти бе готов да го прати, когато един вътрешен глас му каза, че това може би е клопка. И така попълненият въпросник остана да лежи върху кухненската маса.
Георгос още веднъж хвърли поглед върху написаното от него. Това наистина беше шедьовър. Защо пък да не го изпрати? Нали всичко беше анонимно… Освен това той още по-рано бе откъснал отрязъка с името и адреса на „Оуен Грейнджър“.
Все пак някой трябваше да прочете това, което той бе написал. Който и да е, ще бъде доста замаян. Пък и би трябвало да отдадат дължимото на острия ум на автора.
Георгос запечата плика и реши, че ще го пусне, когато излезе в неделя вечер.
Той продължи да броди из апартамента и мислите му неволно се връщаха все към оня спомен от детството му…
14
Почти в същия момент, когато Георгос Арчамболд бе взел решението за своя последен удар, Хари Лондон се бе изправил пред Ним Голдман.
— Това няма да стане! — каза той. — Няма да го направя нито за теб, нито за когото и да било!
Ним продължи търпеливо да обяснява:
— Това, което те помолих, бе само да имаш предвид някои по-специални обстоятелства. Аз познавам това семейство…
Двамата бяха в кабинета на Ним. В следващия миг Хари Лондон се изправи и каза:
— Ти може би познаваш семейството, но аз пък познавам случая. Всичко е ясно. Написано е тук. Вътре!
Шефът на отдела по опазване на собствеността хвърли с трясък на бюрото му една папка с документи.
— Успокой се, Хари — каза му Ним. — Не е нужно да чета документите. Приемам думата ти за достатъчна.
Преди няколко дни Ним си бе спомнил обещанието, дадено на Карен, и се обади на Хари Лондон, за да го попита дали е запознат със случая Слоун.
— И още как — беше отговорът му.
След като Ним каза за личната си заинтересованост от случая, Хари предложи да се качи при него.
Сега Хари настояваше:
— Ти можеш да познаваш семейството, но този твой приятел Слоун е подправял показанията на измервателните уреди, на много такива уреди, повече от една година!
Ним се възмути:
— Дъщеря му ми е приятелка, не той!
— Някоя от многобройните ти приятелки, предполагам?
— Престани, Хари! Та Карен Слоун е парализирана!
Той разказа на Хари за семейство Слоун и колко много родителите помагат на Карен и как бащата е взел заем, за да купи микробусчето.
— Това, което знам със сигурност, е, че каквито и пари да е спечелил бащата на Карен, той не ги е използвал за себе си.
Лондон заяви с презрение:
— Това да не прави кражбата по-благородна? Съвсем не, и ти го знаеш не по-зле от мене.
— Да, разбира се, че го знам. Но ако знаем за смекчаващи вината обстоятелства, бихме могли да бъдем по-снизходителни.
— Просто ми кажи, какво имаш предвид?
— Бихме могли да дадем възможност на Лутър Слоун да възстанови сумата, но да не завеждаме дело.
Хари Лондон каза студено:
— Значи това е твоето предложение?
— Да, това е.
— Ним, никога не съм си представял, че ще дойде момент, в който ще ми кажеш подобно нещо.
— О, Хари. За бога! Кой би могъл да знае какво ще каже или ще направи в определени ситуации?
— Аз за себе си знам. И ще ти кажа, че срещу Слоун ще бъде заведено дело, освен ако не ме уволниш и не се заемеш сам със случая.
Ним каза уморено:
— Престани да говориш глупости, Хари!
За миг настъпи тишина и после Хари каза:
— Ним, ти си мислеше за случая с Йейл, нали?
— Да.
— Мислеше си, че той се е отървал от съдебно преследване за кражба на електроенергия, защо да не се отърве и Слоун? Мислиш си защо да има един вид закон за големите клечки и друг — за обикновените хора, като бащата на твоята приятелка. Нали?