— По дяволите предупрежденията! — отряза я Рей Паулсен. — Та ние се намираме в извънредна ситуация!
Ним веднага си помисли, че за първи път той и Рей Паулсен са на едно мнение и се противопоставят на останалите.
Петима души бяха в кабинета на председателя на управителния съвет — Ерик Хъмфри, Паулсен, Ван Бърен, Ним и Оскар О’Браян. Главният юрисконсулт трябваше да даде юридическо становище по евентуалните последствия от спирането на тока.
— Съгласен съм с Тереза — каза Оскар О’Браян. — Би трябвало да предупредим клиентите си колкото е възможно по-рано.
Ерик Хъмфри попита:
— Ами ако го отложим за срядата. Дотогава има цели пет дни и хората биха могли да се подготвят.
След някои допълнителни обсъждания бе взето решението да се започне спирането на тока от сряда.
— Веднага ще свикам пресконференция — каза Тереза Ван Бърен.
После тя се обърна към Ним:
— Можеш ли да си на мое разположение след един час?
Той й каза:
— Да, разбира се.
Денят продължи със същото това бясно темпо.
Вече беше станало петък, когато Ним най-сетне намери време да се обади на Карен.
Първо се обади Джоузи, която предаде слушалката на Карен. Ним си представяше специалния микрофон, който се крепеше на една специална конструкция във вид на подсилена лента, опасваща главата й. С едно движение на главата тя можеше да се свърже с телефонист, който можеше да й набере подадения номер. Тази услуга, оказвана от телефонната компания, позволяваше на Карен да се свързва по телефона без чужда помощ.
— Карен — каза Ним. — Обаждам се по повод на баща ти. Опитах се да проуча дали бих могъл да направя нещо, но трябва да ти призная, че не мога. Нещата са стигнали много далече.
След това той добави с опасението да стане банален:
— Много съжалявам.
— И аз, Ним — каза Карен и Ним усети разочарованието в гласа й. — Благодаря ти все пак, че се опита да ми помогнеш.
— Единственият съвет, който мога да ти дам — каза той, — е да кажеш на баща си да си намери добър адвокат.
Настъпи мълчание и после тя попита:
— Толкова ли е сериозно положението?
Безполезно беше да се лъже и Ним й каза:
— Да, за съжаление.
Ним все пак реши да спести подробностите около разговора си с Хари Лондон и факта, че обвинението ще бъде предявено в следващите няколко дни.
— Най-странното е, че винаги съм смятала, че татко е един от най-честните хора, които съществуват… — каза Карен.
— Виж, Карен, не бих искал да търся извинение за постъпката на баща ти, но съм сигурен, че съществуват и смекчаващи вината обстоятелства, които съдът не може да не вземе предвид.
— Разбери, че просто не се налагаше да го прави! Разбира се, радвах се на всички улеснения в моя живот, които станаха възможни с допълнителните средства на родителите ми, като например Хъмпърдинк. Но бих могла да мина и без тях.
Ним не искаше да обяснява, че може би Лутър Слоун по този начин се опитваше да намали чувството си за вина, тези открития и тълкувания бяха работа на психолог или на съдебните заседатели. Вместо това Ним попита:
— Още ли си с Хъмпърдинк?
— Да, каквото и да се е случило, за него все още никой не е предявил претенции.
— Чудесно, тъй като ще ти потрябва следващата седмица.
Той накратко й обясни за схемата на спиране на тока, започваща от сряда.
— В твоя квартал няма да има ток от три часа след обяд поне до шест, така че е най-добре още от сутринта да отидеш в болницата „Редууд“.
— Джоузи ще ме закара — каза Карен.
— Ако има някакви промени, ще ти се обадя допълнително. А, всъщност проверих състоянието на генератора в болницата — горивото е достатъчно, така че няма за какво да се притесняваш.
— Чувствам се чудесно, когато някой се грижи толкова много за мен — каза Карен с тон, който отново напомняше за обичайната ведрост.
15
— Струва ми се, че хората вече започнаха по-реално да гледат на енергийната криза — каза Рут Голдман, докато прелистваше неделния „Кроникъл Уест“.
— Ако бяха слушали какво им говори татко — вметна Бенджи, — щяха отдавна вече да са наясно.
— Благодаря ти, Бенджи — каза Ним. — Оценявам високо поддръжката ти.
Беше неделя сутрин и цялото семейство се бе събрало в спалнята на Рут и Ним. Рут все още лежеше в леглото и току-що беше свършила със закуската, която Ним специално бе приготвил и я бе донесъл на една малка табла.
Рут се беше върнала от Ню Йорк преди два дни. Изглеждаше доста бледа и отпаднала и имаше тъмни кръгове под очите. Все още беше рано за каквито и да било резултати, а и щеше да ходи отново в института „Слоун-Кетъринг“ след три седмици, но Рут каза, че мненията на лекарите са били доста обнадеждаващи.