Самата Шарлот Ъндърхил обядваше през няколко маси от тях. Докато Тереза Ван Бърен я уведомяваше, Ним излезе, за да се обади по вътрешния телефон на Хари Лондон.
Последният член на тяхната „група“ Оскар О’Браян този ден не беше в града.
Ним се присъедини към останалите и те заедно се качиха в асансьора пред ресторанта.
След като преминаха през обичайните формалности, за да бъдат допуснати в компютърния център, четиримата и присъединилият се към тях Хари Лондон се упътиха към едно от бюрата, където Тереза сложи получените отговори и мострата от дневника на Арчамболд. Ерик Хъмфри беше този, който каза негласното мнение на всички:
— Няма абсолютно никакво съмнение, че това е същият почерк.
Дори и да имаше, текстът на отговорите представляваше още по-голяма улика.
„Терористите, които описвате като недостойни, съвсем не са такива. Те са едни герои…“
Хари Лондон възкликна:
— Защо, по дяволите, се забави толкова много!
В този момент Шарлот Ъндърхил каза:
— Дайте ми въпросника!
Ван Бърен и го подаде и тя се отправи да идентифицира номера на въпросника. След това тя седна на един от компютрите, заложи персоналния си код, извика програмата, изследваща въпросниците в района на Норт Кесъл. След няколко мига на екрана се появи:
Хари хвърли един бърз поглед на адреса и се втурна към телефона.
След около час Хари докладва в кабинета на Ерик Хъмфри, където той и Ним чакаха резултатите.
— Арчамболд ни изпревари — каза Лондон. — Ако онази жена беше отворила писмото сутринта, когато бе дошла на работа…
Ерик Хъмфри каза рязко:
— Обвиненията с нищо няма да помогнат. Какво намери полицията на този адрес?
— Следите му още бяха топли. Според един от съседите той само преди час е потеглил в неопределена посока с един фолксваген. Полицията обяви търсене за колата и къщата е под наблюдение, в случай че Арчамболд се върне. Изплъзнал се е буквално за минути.
— Вероятно е бил съвсем отчаян — каза Ним.
Ерик Хъмфри добави:
— И аз си мислех същото. В тази връзка бих искал да бъдат уведомени хората от охраната и директорите на всички наши станции. Дайте им и точното описание на Арчамболд и на колата. Много е вероятно отново нашата компания да е избрана за негова цел.
— Веднага ще го направя — каза Ним и си помисли: Няма ли да има край на всичко това, което се бе случило за един-единствен ден?
Георгос си тананикаше някаква песничка и си мислеше, че днес късметът го съпътствува.
Той пропътува без проблеми почти цялото разстояние и вече беше близо до Ла Миссион. Вече се виждаше и самата река, на която бе разположена станцията. Георгос остави фолксвагена на около тридесетина метра от реката, свали екипировката си и напомпа гумената лодка. След като всичко бе готово, той натовари лодката с акваланга си и останалите необходими инструменти и най-накрая сложи и осемте цилиндрични бомби. Впоследствие той щеше да ги закачи за колана на водолазния си екип.
След като и самият той беше облякъл водолазния си костюм, Георгос се качи в лодката и я отблъсна от брега.
Денят беше ясен и слънчев, но Георгос не обръщаше никакво внимание нито на времето, нито на обкръжаващата го природа. Той се озърташе, за да види дали има някакви хора наоколо. Засега обаче не бе видял никого.
След десетина минути пред него се показа централата Ла Миссион, а след още пет той реши, че вече е близо до целта си и се доближи до брега. Той завърза лодката за едно дърво, допълни водолазната си екипировка с маска, шнорхел и акваланг. Сложи си плавниците, закачи бомбите за колана си и се гмурна.
Скоро под водата той напипа една бетонна стена и реши, че е достигнал до помпената станция. Той заплува по протежение на стената, за да намери мрежата.
Зад самата мрежа бе разположен и един мрежест цилиндър, който периодически се завърташе, за да почисти мрежата от попадналите там частици.
Георгос се залови за работа. Той изряза един отвор в мрежата, после се залови да изреже отвор и в цилиндъра. Трябваше да се изреже един отвор, за да проникне в него, и един, за да достигне до целта си. След десетина минути той беше вече в помещението, където бяха помпите.
В момента, в който той размишляваше къде да закрепи първата бомба, той усети някакво раздвижване зад себе си. Георгос се обърна и видя, че цилиндърът, разположен на входа, започва да се върти бавно и равномерно.
Директорът на електроцентралата. Боб Острандър, беше млад и талантлив инженер. Острандър беше заместник на Даниели, когато той загина заедно с Уолтър Талбот през миналия юли. Оттогава той носеше в себе си страхотна ненавист към терористите и особено към „Приятели на свободата“.