След като се получи предупреждението, че Георгос Арчамболд е възможно да предприеме нова атака срещу обектите на GSP & L, той приведе целия персонал в бойна готовност.
Първоначално бе претърсена територията на станцията, бе проверена оградата и близките околности, но не бе открито нищо подозрително.
След като се чу с шерифа, Острандър го помоли да изпрати две патрулни коли да претърсят околностите за фолксвагена на Арчамболд.
След не повече от половин час шерифът се обади, че фолксваген, отговарящ на описанието, е намерен в близост до реката. Също там е намерен пакет, в който вероятно е имало гумена лодка.
Търсенето продължи с още по-голямо упорство. Един от заместниците на шерифа бе тръгнал по реката с моторница и след малко съобщи, че на брега е открита гумена лодка. Той каза по телефона:
— Сигурно нашият човек ще се опита да се промъкне през оградата. Но не се притеснявайте, всичките ми хора са тук и ще го хванем!
Когато затвори телефона. Боб Острандър вече не беше толкова оптимистично настроен. Тези „приятели на свободата“ винаги са били дяволски изобретателни… А да се опитват да преминат през оградата, и то при дневна светлина, беше просто безумие. Внезапно прозрението го осени:
— Водолазен екип! — каза той на глас. — Как не се сетих! Той ще се опита да мине под вода до помпената станция!
Той изскочи от кабинета си на бегом и се втурна към брега на реката. Когато стигна там, той видя един от патрулите и го попита, без дори да успее да си поеме дъх:
— Забелязахте ли нещо подозрително?
— Нищо, сър.
— Елате с мен вътре — каза му Острандър, като по пътя излагаше предположенията си как е влязъл Арчамболд.
Когато влязоха в станцията. Острандър веднага се насочи към решетката, която беше поставена над цилиндъра и даваше възможност да се наблюдава неговото функциониране. Той се обърна към един от техниците и му каза:
— Включете цилиндъра на бавни обороти.
Скоро цилиндърът започна да се върти, като горната му част стигаше до повърхността на водата. След миг Острандър забеляза първия отвор. Когато видя и втория, страховете му бяха вече окончателно потвърдени.
— Той е вътре! Не спирайте цилиндъра! — нареди Острандър.
Боб Острандър започна да мисли трескаво. Да, действително, пътят на Арчамболд щеше да бъде затворен, но той беше някъде там, отдолу, със смъртоносния си товар. Коя ли беше целта му? Ако бяха помпите, това значеше, че станцията щеше да излезе от строя за няколко месеца, но ако бяха кондензаторите… Просто не му се мислеше… За да се възстановят кондензаторите, беше нужна поне една година…
Трябваше да се направи нещо! Трябваше да се спре цялата станция, и то веднага!
Острандър се втурна към телефона, който висеше на стената на помпената станция. Той набра номера на главния диспечер.
— Главният диспечер слуша.
— Обажда се Острандър. Искам веднага да спреш мощностите и да прекратиш достъпа на вода до станцията.
Диспечерът се опита да протестира:
— Но това може да доведе до авария! Трябва да предупредим и главния диспечер на компанията…
— По дяволите! Не ми се обяснявайте. Знам какво върша. Спрете мощностите незабавно!
Георгос не знаеше за това, което ставаше горе. Ясно му бе само едно: със завъртането на цилиндъра пътят назад му бе отрязан. Не че таеше някакви надежди да се измъкне, дори напротив, в самия план на акцията шансовете за оцеляване бяха почти нищожни Но той не искаше да умира тук, вътре. Не по този начин. Не в клопка…
Георгос започна да изпада в паника. Може би все пак този проклет цилиндър щеше да спре да се върти и той би могъл да изреже още две дупки…
В момента, в който се обърна да погледне цилиндъра, ножовката, която висеше на кръста му, се откачи и падна…
Дръжката и беше жълта, за по-добра видимост, и Георгос я виждаше как пада надолу…
Инстинктивно Георгос протегна ръцете си напред и се гмурна надолу… Той почти я хвана…
В този миг той усети как водата започна да го влачи надолу и осъзна, че бе слязъл твърде надолу и помпите бяха започнали да го засмукват Той се опита да се върне, но твърде късно. Потокът неумолимо го теглеше надолу.
Той откачи акваланга си и се опита да извика, но водата веднага изпълни дробовете му След това помпата окончателно го засмука и остриетата и го нарязаха на малки парченца.
След няколко секунди само всичките помпи забавиха движението си и спряха.
В контролния пункт главният диспечер току-що бе изключил всички мощности Той беше доволен, че отговорността щеше да падне върху Острандър, защото обяснението за изключването на Ла Миссион и лишаването на компанията от три милиона киловата електроенергия би трябвало да е дяволски добро. Той таман започна да отразява събитието в дневника, когато звънна директният телефон на главния диспечер на GSP & L.