— Какво става, по дяволите? Вие спряхте подаването на електроенергия…
Боб Острандър изобщо не се съмняваше в правилността на решението си и беше сигурен, че ще може да го защити. Каквато и авария да произтече от внезапното спиране на централата, това ще бъде много по-малко зло в сравнение с повредата на кондензаторите и на помпите.
Острандър реши да се убеди, че с кондензаторите всичко е наред. Когато ги наближи, той видя някакви странни частици, които бяха излезли от помпата и се бяха събрали на кондензатора, той се наведе да види какво е това, протегна ръка да го хване, а после се отдръпна в погнуса. Частиците бяха част от човешка ръка с много странен цвят.
О, боже, колко бързо вървеше времето. Карен погледна часовника и с тревога осъзна, че минаваше вече два часа.
Струваше й се, че времето бе напреднало невероятно бързо, откакто бе обещала на Ним да отиде в болницата „Редууд“. Действително, пазарът бе отнел повече време, отколкото предполагаше, но за сметка на това тя си купи много красива рокля за смешна цена, чифт обувки, канцеларски принадлежности, които и бяха необходими, и една много красива огърлица за предстоящия рожден ден на Синтия. Джоузи също купи някои неща, които трябваха за домакинството.
Поне не трябваше да се купува храна, тъй като през тези няколко дни, когато се очакваше спиране на тока, Карен щеше да прекара в болницата.
И все пак друго си беше в къщи! Болницата щеше да и даде повече сигурност, но там обстановката беше доста спартанска, да не говорим за храната…
Те може би щяха още малко да се забавят, тъй като Джоузи предложи да обядват в къщи и след това да я закара до болницата. Затова, докато тя пишеше едно ново стихотворение, което смяташе да изпрати на Ним, Джоузи приготви обяда.
След като се нахраниха, Джоузи се зае да приготви багажа на Карен.
— Джоузи, колко си мила с мен! — възкликна Карен. — Ти правиш винаги толкова много неща за мен и никога не се оплакваш.
— Стига с тези похвали — каза Джоузи, като продължаваше да слага нещата в куфара. Карен много добре знаеше, че Джоузи не обичаше да изразява чувствата си, но все пак каза:
— Джоузи, спри за малко и ела да те целуна.
Когато Джоузи се приближи и я прегърна, Карен каза:
— Скъпа Джоузи, колко те обичам!
— Аз също те обичам — каза Джоузи и след това се върна към работата си.
Когато свърши, тя заяви:
— Готови сме. Аз ще сляза и ще докарам Хъмпърдинк. Нали можеш да останеш за малко сама?
— Да, разбира се. В това време аз ще се обадя по телефона.
Джоузи сложи на главата на Карен превръзката, на която бе закрепен микрофонът на телефона, и излезе.
Карен се опита да се обади първо на родителите си, а после на Синтия, но не намери никого в къщи.
Внезапно Карен почувства някакво безпокойство. Тя рядко оставаше сама в апартамента си, но и в тези случаи предпочиташе поне да държи връзка с някого по телефона.
Тя каза на Джоузи, че може да я остави, без особено да се замисля. Сега вече съжаляваше…
В този момент няколкото лампи изгаснаха, спря климатичната инсталация и Карен усети как с леко щракане нейният респиратор се превключи на батерии.
С внезапна уплаха Карен се сети, че батерията, която се беше изтощила по време на пазаруването им, вместо да бъде веднага заменена с резервната, бе включена да се зарежда. За да се зареди, й бяха необходими повече от шест часа, а досега бе минал само един. Да, действително, там до стената имаше една заредена батерия, но Карен не можеше сама нищо да направи.
Тя се надяваше, че токът ще дойде всеки момент. Поне да се върне Джоузи…
Тя реши да се обади на Ним, за да разбере какво става, но отговорът на телефонистката беше:
— Всички линии са заети. Опитайте по-късно.
При втория й опит резултатът беше същият.
Карен знаеше, защото и бе попаднало в някой от вестниците, че когато има прекъсване на електроенергията, телефонните връзки са затруднени. Вероятно и много хора се обаждат, за да разберат причината за спирането на тока…
Карен започна сериозно да се притеснява. Къде ли е Джоузи? Защо не идва и портиерът, който винаги минаваше да провери как е Карен, когато имаше нещо по-необичайно?
Карен обаче нямаше как да знае, че съдбата и бе предопределена от низ от случайности.