В момента, когато Карен и Джоузи излизаха на пазар, Лутър Слоун бе арестуван и му бяха предявени шестнадесет обвинения, свързани с кражбата на газ.
От този момент нататък Хенриета Слоун, без изобщо да има представа за тези неща, се опитваше да уреди пускането на съпруга си под гаранция. Когато осъзна, че не може да се справи с положението, тя се обади на дъщеря си Синтия. Синтия уреди да остави едно от децата си, което беше в къщи при съседите, и отиде на среща с майка си. Съпругът и щеше да се върне чак вечерта.
Докато Карен безуспешно въртеше по телефона ту на майка си, ту на сестра си, те и двете бяха в сградата на затвора. Когато спря токът, те не го забелязаха, тъй като затворът си имаше свой собствен генератор, който се включваше автоматично в подобни случаи.
В един момент те все пак искаха да се обадят на Карен, но после решиха да не я безпокоят.
Никой не разбра за спирането на тока, докато не бе уреден въпросът с гаранцията и те тримата не излязоха от сградата на затвора.
Малко преди мига, в който угаснаха светлините в апартамента на Карен, Боб Острандър беше дал нареждането цялата електроцентрала Ла Миссион да бъде спряна.
В този момент системата на GSP & L беше лишена без предупреждение от повече от три милиона киловата електроенергия, в момент, когато всичките резерви на компанията бяха пуснати в действие. При това бе топъл майски следобед и в повечето домове климатичните инсталации работеха непрекъснато.
В резултат на всичко това компютърът, контролиращ подаваната електроенергия, като отчете намаленото предаване на електроенергия, автоматично изключи тока на доста голям район, захранван от GSP & L.
Апартаментът на Карен също се намираше в засегнатия район.
Джоузи и портиерът Джимини бяха заседнали в асансьора и викаха с всичка сила и удряха по вратата.
След като Джоузи взе Хъмпърдинк от паркинга, където го оставяха за през нощта, тя го докара пред входа и тръгна към асансьора.
Тя срещна портиера, който я попита как е Карен. Обясни му, че трябва да я закара в болницата, тъй като се очакват спирания на тока. Портиерът се качи заедно с нея в асансьора, като предложи да им помогне с каквото може.
Когато се намираха между третия и четвъртия етаж, внезапно спря токът. Портиерът опита да натисне всичките копчета под ред, но без никакъв резултат.
Тогава те започнаха да викат. Резултат обаче нямаше.
Джоузи веднага се бе сетила за батерията на Карен, което направи виковете и още по-отчаяни. След малко от очите и потекоха сълзи…
Те и двамата не знаеха, че щяха да останат затворени в асансьора още цели три часа.
В следващите дни телефонната компания заяви, че нуждата от телефонни връзки, особено през първия час след спирането на тока, е надхвърлила възможностите им. Много от връзките са се оказали невъзможни, а и с телефонистките почти никой не е могъл да се свърже.
Ним Голдман, независимо от напрежението в компанията във връзка със спирането на тока, с облекчение се сети, че Карен поне ще бъде в безопасност. Той реши, че след като нещата се успокоят, ще и се обади в болницата.
Карен вече беше побеляла от страх.
Тя вече осъзна, че се е случило нещо много сериозно с Джоузи, за да не се върне толкова време.
Тя се опитваше отново и отново да се свърже по телефона, но безуспешно… Мислеше си да отиде с количката до вратата на отсрещния апартамент и да се опита да почука с нея на съседите, но после простата сметка и показа, че по този начин батериите щяха да се изтощят още по-бързо.
Батерията можеше да издържи не повече от четвърт час.
Макар и да не беше религиозна. Карен започна да се моли. Тя се молеше на Бога да и изпрати Джоузи или родителите и, или Синтия, или Ним, или когото и да било! „Те само трябва да ми включат другата батерия! Та всеки може да го направи! О, Боже, моля те…“
В един миг тя усети, че респираторът й отслабва и дишането и се забавя.
В отчаянието си тя отново се опита да се обади по телефона, но отговорът беше един и същ:
— В момента линиите са заети. Моля, опитайте по-късно…
Чу се предупредителен сигнал, че респираторът всеки момент ще спре. Карен го чу някъде в далечината, защото вече бе започнала да губи съзнание…
Тя започна да се задъхва и да се дави, като се опитваше да вдиша въздух, което не можеше да стане без помощта на респиратора. Силна болка стегна гърдите й тогава респираторът спря. С него угасна и животът на Карен.
В момента, в който главата й безсилно клюмна на една страна и неволно докосна бутона на микрофона, един глас отговори.
— Телефонна централа. С какво мога да ви помогна?