— Длъжен съм да призная, че имам двойствено отношение към този въпрос — намеси се Ерик Хъмфри. — Лично аз съм против изпадането в паника, и то на всеослушание, но понякога и другата страна е убедителна. Ним, вие едва се сдържате. Искате ли да добавите нещо?
Ним се поколеба за миг и после каза:
— Искам да кажа само едно: когато след години спирането на електроенергията стане все по-често явление, именно ние, енергийните компании, ще бъдем обвинявани независимо от обстоятелствата. Пресата ще ни разпъне на кръст, а и политиците ще си измият ръцете с нас, както обикновено. След това ще бъдем обвинявани и от обществеността, че не сме ги предупредили, докато е имало време! Съгласен съм с Тереза — именно сега е моментът да го направим!
— Ще гласуваме! — каза Ерик Хъмфри. — Който поддържа това предложение, нека вдигне ръка.
Вдигнаха се три ръце — на Тереза Ван Бърен, на Ним и на юрисконсулта Браян.
— Против? — каза председателят на управителния съвет.
Този път ръцете бяха осем.
— Аз също се присъединявам към болшинството — каза Ерик Хъмфри — което значи, че продължаваме с „умерената линия“.
— И се постарай да се държиш кротко на тези телевизионни предавания — предупреди Ним Рей Паулсен.
Ним изгледа Паулсен, но сдържа гнева си.
Събранието постепенно се раздели на групички от двама-трима души, които започнаха да обсъждат по-частни проблеми.
— Всеки от нас има нужда и от поражения — каза Ерик Хъмфри на Ним на излизане от залата. — Известна доза примирение от време на време е полезна.
Ним премълча. Преди днешното заседание той се чудеше дали събитията от миналата седмица не биха могли да променят позицията на представителите на старата генерация. Сега вече имаше отговор. Ним също така искаше председателят да го беше подкрепил, защото в такъв случай тяхното виждане щеше да надделее независимо от гласуването.
— Влез! — каза Ерик Хъмфри, когато доближиха вратата на неговия офис, съседен с този на Ним. — Бих искал да ти възложа една работа.
Кабинетът на председателя на управителния съвет, макар и малко по-просторен от другите офиси на ръководния персонал, беше обзаведен в типичния за GSP & L спартански стил. Целта на тази стратегия бе да се убедят собствениците на акции, че техните средства се използват само за наложителни неща, а не за нечии прищевки. Ним се запъти към масата, заобиколена от няколко кресла, която бе предвидена за посетители. Ерик Хъмфри прехвърли няколкото документа на бюрото си и се присъедини към Ним.
Денят беше ясен и слънчев, но независимо от този факт щорите бяха пуснати. Ерик Хъмфри никога не бе споделял защо предпочита да работи по този начин, но според слуховете, дори и след тридесет години, прекарани в Калифорния той не можеше да смени изгледа на Бостън с никой друг.
— Предполагам, че сте запознати с последния доклад.
Хъмфри му посочи една папка със заглавие „Отдел за защита на собствеността“ („Кражба на електроенергия“).
— Да, чел съм го.
— Положението явно се влошава. Разбира се, в сравнение с всичко останало това е като убождане с карфица. Но ужасно ме дразни.
— Доста солидно убождане бих казал за дванадесет милиона долара годишно — заключи Ним.
Докладът, за който говореха, беше съставен от Хари Лондон, началник-отдел по опазване на собствеността. В него той посочваше, че кражбите на електроенергия и газ са се превърнали в епидемия. Обикновено показанията на електромерите се изменяха по всевъзможни начини, основни действащи лица бяха частните домове, но имаше и сведения за някои обслужващи фирми.
Ерик Хъмфри се замисли:
— Дванадесет милиона е една приблизителна цифра. Могат да бъдат по-малко, а могат да бъдат и много повече.
— Мисля, че цифрите са точни — увери го Ним. — Нали си спомняте, че Уолтър Талбот също беше изказал мнение, че се получава разминаване от два процента между произведената енергия и постъпилите приходи.
Именно главният инженер беше повдигнал преди известно време въпроса за кражбата на електроенергия и беше подготвил първия доклад на тази тема. Той настояваше за създаването на отдел, който да се занимава с проблемите на кражбата на електроенергия. Това е още една област, в която ще му липсват съветите на Уолтър, помисли си Ним.
— Да, спомням си. Това е огромно количество безотчетна електроенергия. И днес процентът е четири пъти по-висок, отколкото преди две години.
— Все пак нас последни ни засегна. Този проблем съществуваше в източните щати много преди да дойде тук. „Кон Едисън“ от Ню Йорк е загубила за миналата година седемнадесет милиона долара. Същото е положението и в Нови Орлеан, Флорида и Ню Джърси…