— Шерифът се е заел със случая заедно с хората от ФБР и градската полиция — каза той на Ним. — Засега обаче всички следи водят до задънена улица. Явно онези нехранимайковци, които са поставили експлозива, нямат полицейски досиета, което още повече утежнява ситуацията.
— А какво се чува за неизвестния в униформата на Армията на спасението?
— Все още работят по случая. Съществуват хиляди начини да се сдобият с униформата, и в повечето случаи тези начини не могат да бъдат проследени. Естествено, ако опитат пак да минат със същия номер, ще ги хванат. Всички са нащрек.
— Мислиш ли, че ще опитат пак?
— Те са фанатици, което ги прави умни в едни ситуации, глупави в други, но винаги непредсказуеми. Ако чуя нещо, ще ти кажа.
— Благодаря ти.
Това, което му каза Хари Лондон, той бе казал в сряда вечерта на Ардит. Той се подсети, че трябва да се обади на Ардит. Той се бе видял с нея на погребението на Уолтър в събота сутринта. Там те си бяха разменили няколко общоприети фрази и сега Ним се чудеше дали трябваше да изчака, преди да й се обади. Или на този етап би било смешно изобщо да се съобразява с благоприличието.
— Ще се видим в „деня хикс“ тогава — каза Ним на Хари Лондон на раздяла.
8
Щеше да бъде още един зноен ден. Още в девет часа атмосферата беше задушна, в мига, в който Ним се добра до Бруксайд.
Всички от екипа бяха пристигнали с един час по-рано. Центърът за координация на действията беше разположен на един от централните паркинги на квартала. Повече от тридесет специалисти по четене на показанията на електромери бяха вече разпръснати по различни обекти.
Хари Лондон излезе от едно от микробусчетата да посрещне Ним. Лондон изглеждаше в добро настроение.
— Вече получаваме първите резултати. Разкрити са пет случая на измама, в момента чакам информация за още три.
— Първите пет случая какви са: частни постове или на фирми?
— Четири от случаите са в частни домове, а единият пост е служебен. Интересен случай наистина. Тези хитреци са крали от нас и електроенергия, и газ. Искаш ли да видиш?
— Разбира се.
Лондон се обади на шофьора на микробуса:
— Ние с мистър Голдман ще хвърлим едно око на случай № 4. Отиваме с моята кола.
Докато караше, Хари Лондон каза:
— Имам чувството, че това, което ще видим днес, е само върхът на айсберга. От друга страна, може би си имаме работа с организирани професионалисти.
— Защо мислиш така?
— Ще ти отговоря, след като видим случая.
— Окей — каза Ним и започна да разглежда квартала от прозореца на колата.
Бруксайд беше едно богато предградие, едно от многото подобни, появили се в края на петдесетте и началото на шестдесетте години. По-рано тук е имало ферми, а сега, с разрастването на градовете, те бяха заменени с жилищни квартали, магазини и административни сгради. В Бруксайд нямаше никакви видими следи на бедност: къщите изглеждаха добре поддържани, тревните площи пред тях добре окосени, на витрините се виждаха качествени стоки, които подчертаваха благосъстоянието на квартала. За Ним бе изненадващо, че в подобен квартал би могло да има случаи на кражба на електроенергия.
Сякаш четейки мислите му, Хари Лондон се обади:
— Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
Хари се отклони от основния път по посока на една бензиностанция с прилежащ автосервиз и автомивка. Той спря колата пред офиса на бензиностанцията и слезе. Ним го последва.
Пред офиса беше паркиран и един от обслужващите автомобили на GSP & L.
— Повикахме вече един от фотографите — каза Лондон. — А един от нашите сътрудници беше останал да пази уликите.
Един слаб мъж с лисиче лице, облечен в сив работен комбинезон, се приближи към тях, като междувременно изтриваше ръцете си с окъсан парцал.
— Вижте сега, както ви казах и по-рано, аз изобщо не съм знаел за подобно… — каза мъжът с видими признаци на безпокойство.
— Да, сър. Това вече го чухме.
Лондон се обърна към Ним:
— Това е мистър Джексън, който ни даде разрешение да инспектираме неговия електромер.
— Вече не съм толкова сигурен, че трябваше да го правя измърмори Джексън. Все пак аз съм само наемател тук.
— Да, но вие държите бензиностанцията и сервиза и сметките за газ и ток са на ваше име. Нали?
— Ако си говорим честно, банката е собственик на всичко тук.
— Възможно е. Но явно банката не ви наглежда измервателните уреди.
— Самата истина ви казвам — ръцете на Джексън още по-силно се вкопчиха в парцала. — Нямам представа кой е свършил тая работа.