— Добре, господине. Сега позволете да влезем вътре.
Собственикът на гаража се намръщи, но не каза нищо.
Ним и Хари Лондон влязоха в офиса на бензиностанцията и оттам в една малка прилежаща стаичка, която се използваше за склад. На една от стените беше разположено електрическото табло заедно с електромера и уредите, измерващи консумацията на газ.
— Обясни на мистър Голдман какво точно откри — обърна се Хари Лондон към един от служителите на GSP & L.
— Беше счупена пломбата на електромера и самият уред беше обърнат обратно.
— Което всъщност значи, че електромерът започва да отчита в обратна посока или съвсем спира — изкоментира Лондон.
Ним кимна с глава. Тази система за кражба на електроенергия му беше добре позната: пломбата на електромера внимателно се разпечатваше, електромерът се обръщаше обратно и съответно или изобщо не отчиташе разход на електроенергия или разходите, вместо да се увеличават, намаляват. В деня, в който се очакват проверки на електромерите, всичко се връща по местата им и следите внимателно се прикриват.
Вече много енергийни компании бяха пострадали от тези системи и се наложи да въведат нов тип електромери, които да отчитат правилно във всяко положение. Други превантивни мерки бяха да се заключва електромерът по специален начин, което не позволява да бъде разместван. И въпреки всичко винаги крадците на електроенергия бяха изобретателни и откриваха нови системи, пък и повечето електромери бяха от стария тип, а заместването им с нови би струвало на компанията цяло състояние.
— При газовото измервателно устройство случаят е по-завързан. Погледнете само — каза сервизният техник.
— Това е изводът от основната тръба, с която компанията захранва консуматорите. Тук се използва много газ: за големите котли с вода, за автомивката и за отопление на апартаментите на горния етаж. Системата е много проста — с помощта на специални свързващи тръби газта не преминава с нужното налягане през измервателните уреди. Една част, и то значително по-малката, от консумацията на газ се отчита, а по-голямата постъпва направо в захранващите устройства, без да минава през измервателните уреди.
— Вече няма да мине тоя номер — заяви Хари Лондон.
Една наперена млада жена влезе в стаичката с няколко фотоапарата през рамо.
— Момчета, някой май е искал да се снима? — каза тя.
— Точно така — отвърна Хари Лондон. — Първо снимайте нещата, както ги виждате, а после ще оголим допълнителната тръба, за да се види по-ясно.
Собственикът на гаража възмутено се обади:
— Хей, не можете да ми трошите стената!
— Мистър Джексън, напомням ви, че сам дадохте разрешение за оглед. Но ако държите на адвоката си, извикайте го. И без това ще имате нужда от него.
— За какво ми е адвокат?
— Мистър Джексън, нима не разбирате сериозността на вашето положение. Подобни постъпки се преследват от закона, а една снимка би била достатъчна за доказателство — каза Ним.
— Разбира се, че ще се заведе дело. Но има два начина и да бъде избегнато — добави Хари Лондон.
— Какви начини? — подозрително попита Джексън.
— Първото нещо, което ще трябва да направите, е да възстановите щетите на компанията. И тъй като ви е за пръв път, ще ни възстановите само направените от вас разходи, които възлизат на пет хиляди долара.
— Боже мой! Толкова пари… Аз съвсем отскоро… — собственикът на гаража все повече пребледняваше.
— Да, мистър Джексън. Та от кога прилагате тези системи с измервателните уреди? — намеси се Ним.
— Ако се сетите откога го правите, може би ще си припомните кой ви повреди електромера и другото устройство. Това е второто нещо, което ще трябва да направите за нас — каза Лондон.
Служителят по поддръжката каза през рамо:
— Само едно мога да ви кажа. Който и да е бил, е бил професионалист.
Лондон изгледа Ним.
— Спомняш ли си какво ти казах? Това всичкото е явно работа на професионалисти.
— Е, мистър Джексън, какво решихте? Ще ни кажете ли кой си игра с електромера? — попита Лондон.
Джексън само се намръщи, но не отговори нищо.
— Щом е така, да смятаме работата за приключена. Ще ви прекъснем тока и газта, докато си уредите сметките с компанията.
Този път Джексън се взриви.
— Как, по дяволите, смятате, че ще си върша работата?
— Що се отнася до това, вие как мислите, че компанията си върши работата, като има хиляди хитреци като вас! Да тръгваме, Ним! — каза Хари Лондон.
Когато излязоха навън, Лондон заяви:
— Хващам се на бас, че тоя толкова е затънал, че едва ли ще може да си плати сметките. Пък и явно няма намерение да ни каже кой ги върши тия работи.