— Вицепрезидентите не ме впечатляват отвърна троснато жената Съпругът ми познава и вашия президент, и председателя на управителния съвет.
— В такъв случай не можете да не признаете, че всеки тук си върши работата — отговори Ним. — Вие сте мисис Еджкомб?
— Да, точно така.
— Получихме сведения от нашите сервизни техници, че във вашия електромер са открити нелегални установки за неговото изключване.
— Дори и да е така, на нас нищо не ни е известно. Съпругът ми е известен хирург-ортопед и ако нямаше важна операция днес, щях да го извикам да се оправя с вашето нахалство.
Независимо че се държеше наперено, Ним улови нервни нотки в гласа й. Лондон също ги бе забелязал.
— Мисис Еджкомб, бихме искали да снимаме вашия електромер и някои от допълнителните кабели. Бихме ви били благодарни, ако се отнесете с разбиране.
— Ами ако не го направя?
— Ще се наложи да искаме разрешение от районния съд, но трябва да отбележа, че в този случай всичко ще бъде отразено и в пресата.
Жената се заколеба и Ним се зачуди дали е успял да мине номерът на Хари Лондон. Защото, докато се получеше подобно разрешение, всички улики можеха вече да бъдат укрити.
— Няма да се наложи. Вършете си работата, само че бързо — каза мисис Еджкомб.
— И още нещо, мадам каза Лондон. — Като си свършим работата, ще ви бъде прекъснато електричеството, докато не възстановите причинените щети.
— Това е възмутително! Съпругът ми няма да остави това.
Мисис Еджкомб се обърна, за да завърже кучето си, и Ним забеляза, че ръцете й трепереха.
— Защо го правят? И то хора като тези? — Ним задаваше въпроса колкото на себе си, толкова и на Хари Лондон.
На Ним му се стори, че беше видял вече достатъчно, но явно това беше само главата на чудовището. Те пътуваха по направление на централния паркинг, откъдето Ним щеше да си вземе колата и да се прибере.
— Сигурно има много причини отвърна Лондон. — Хората обичат да се хвалят колко са умни и как могат като две и две да преметнат такава голяма компания като Голдън Стейт, други хора ги слушат и после постъпват по същия начин.
— Мислиш ли, че това обяснява състоянието на епидемия, което видяхме днес?
— Това е само част от загадката.
— А останалата част?
— Най-много ми се иска да пипна мошениците, които организират цялата тази работа. Те само пускат слуха, че срещу определено заплащане вършат подобна услуга, хората се подлъгват и ето го резултата.
Ним каза със съмнение:
— Това обаче не обяснява последния случай. Богат и уважаван хирург, един от най-добрите специалисти видя жена му и къщата, нали? Защо го прави?
— Ще ти кажа нещо, което научих, докато бях полицай — каза Лондон Недей да се водиш от това, как изглеждат нещата на повърхността. Много от хората с големи приходи и модерни къщи са до шия в дългове. Те се опитват да избият пари отвсякъде, поне с малко да забавят катастрофата. Сигурен съм, че това важи и за целия Бруксайд. Има и друг момент — досега сметките за електричество не бяха толкова големи и просто не си заслужаваше да крадат, но сега, когато тарифите са високи, сигурно мнозина са си сменили мнението.
Ним кимна в знак на съгласие и добави:
— Пък и всички тези компании са толкова грамадни и безлични, че човек в никакъв случай не приравнява кражбата на електроенергия с другите видове кражби. Те в никакъв случай не биха казали, че тази измама е едно и също с джебчийството и с кражбата с взлом.
— Много съм си мислел за това и ми се струва, че причините се крият по-надълбоко. Хората забелязват, че всички са корумпирани и най-вече политиците, тогава защо обикновеният гражданин Джо трябва да бъде честен? Добре, една шайка се разпадна в резултат на аферата „Уотъргейт“, те бяха лоши и ние ги махнахме. Но сега не е ли по-лошо? Едно обещаваха политиците, преди да ги изберат, на едно се надявахме и ние, тези, които гласуваха за тях, и сега какво? Стана дори по-лошо отпреди!
— Доста потискащи разсъждения.
— Така е, признавам — каза Лондон. — Но това обяснява много от нещата, които се случват, и то не само това, което видяхме днес. Същото е положението с престъпността, от дребните кражби до криминалните престъпления. Ще ти кажа и още нещо: в дни като днешния ми се иска да бях още във флотата, където всичко е много по-ясно и по-чисто.
— Може би и там вече не е така.
Лондон въздъхна:
— Вероятно.
— Ти и твоите хора свършихте добра работа днес — каза Ним.
— На война като на война. — Лондон замести сериозния си израз с усмивка. — Предай на големия шеф, че спечелихме битката, ще спечелим и други.