Това бе в състояние да развали настроението на Ним за целия ден. Посещението при родителите на Рут беше равносилно на посещение в синагога. Нюбергерови поддържаха ревниво всички традиции: молитва преди ядене, различни съдове за месо и мляко, специални церемонии по измиването на ръцете, дори и на децата нямаше да бъде позволено да пият мляко, както бяха свикнали, ако на масата имаше месо. И, разбира се, щяха да укоряват Ним и Рут, че не спазват еврейските празници.
В подобни ситуации Рут си премълчаваше, но понякога Ним мислеше, че може би това беше форма на съюз с нейните родители срещу него. Преди петнадесет години, когато се ожениха, Рут му бе казала, че пет пари не дава за традициите. Беше ли се променила оттогава?
Но, разбира се, нямаше никаква видима причина да не отидат при родителите на Рут. И без това не се случваше често.
— Добре — каза той. — Всичко е ясно за другата седмица. Ще видя какво е положението за петъка и ще ти се обадя от работата.
Рут се замисли за момент и каза:
— Недей да се тревожиш. Достатъчно е да ми кажеш довечера.
— Защо?
Рут отново се поколеба.
— Веднага след като излезеш, излизам и аз. Няма да ме има целия ден.
— Какво става? Къде ходиш?
— О, насам-натам — засмя се тя. — Ти да не би да ми казваш всичко?
Ето пак се появи тази загадка. Ним усети прилив на ревност, но после трезво отсъди, че Рут е права. Както самата тя му каза, имаше много неща, които и той не споделяше.
— Тогава ти желая приятен ден. Ще се видим довечера.
В коридора, докато я целуваше за довиждане, той усети меките и топли устни. Хубавото й тяло се допираше до неговото… „Боже мой, какъв глупак съм бил!“ — помисли си той. Да, тази вечер той щеше да бъде с Рут.
10
Независимо от бързината, с която излезе от вкъщи, Ним караше, без да бърза, избягваше магистралите и използваше това време за размисли над клуба „Секвоя“, споменат в днешния „Кроникъл“
Тази организация непрекъснато се противопоставяше на проектите на GSP & L, често пъти успяваше да ги неутрализира, но независимо от всичко това Ним изпитваше към нея искрено уважение. Обяснението беше ясно. Ако бяха оставили гиганти като Голдън Стейт да си действат необезпокоявани, те съвсем нямаше да обръщат внимание на опазването на околната среда. Винаги имаше нужда от някаква сила, която да се противопоставя, и „Секвоя“ прекрасно се справяше с нея.
Този клуб си бе спечелил добро име с опитите си да спаси това, което е останало от американската природа. Те винаги действаха етично, като подкрепяха тезата си със солидни аргументи По време на осемдесетте години на съществуването на клуба неговите председатели са били винаги изтъкнати хора, традиция, следвана и от настоящия председател Лаура Бо Кармайкъл, известна с изследванията си върху атомната енергия. Мисис Кармайкъл беше много способна и уважавана жена, а освен това беше и приятелка на Ним.
Точно за нея си мислеше Ним по пътя.
Ним реши, че ще отнесе въпроса за Турнипа и другите два проекта директно до Лаура Бо Кармайкъл. Може би, ако успееше да ги убеди, че изграждането на централите е действително необходимо, „Секвоя“ нямаше да се противопостави на проектите или поне ще заеме по-умерена позиция Трябва веднага да си уреди среща. По възможност още днес.
Ним шофираше автоматично, без да забелязва по кои улици минава. Внезапно забеляза, че се намира на кръстовището на Лейкуд и Балбоа. Тези улици му се сториха познати. Нещо му напомняха, но какво?
Изведнъж той се сети. В деня на експлозията преди няколко седмици, когато бе прекъснато подаването на електроенергията, главният диспечер му бе показал една карта, на която бяха обозначени частните домове, в които имаше животоподдържаща апаратура. Именно на кръстовището на Лейкуд и Балбоа едно червено кръгче обозначаваше, че там има човек, който използва изкуствени дробове или някакъв друг респираторен уред. Неизвестно защо Ним беше запомнил и името — Слоун. Той си спомни, че в онзи момент си мислеше как ли изглежда този Слоун.
На кръстовището имаше само един блок на осем етажа, беше бял на цвят и си личеше, че бе добре поддържан. В момента Ним се беше изравнил със сградата. Пред нея имаше паркинг. Две от местата не бяха заети и воден от импулс, Ним паркира фиата на едното от тях. Слезе и се запъти към входа. На пощенските кутии бяха отбелязани имената на обитателите. На една от тях пишеше „К. Слоун“. Ним натисна звънеца.
След миг входната врата се отвори. Показа се един възрастен човек, който попита:
— Вие ли звъните на Слоун?