Ним каза, без да я поглежда:
— Тази дума за вас е все още като нож в сърцето, нали?
В този момент донесоха обяда им и Лаура изчака сервитьора да се отдалечи, преди да отговори.
— Вече съм ви казвала, че още виждам онази атомна гъба…
— Да, зная и мисля, че ви разбирам.
— Съмнявам се. Вие бяхте твърде млад тогава, пък и не бяхте толкова вътре в нещата като мене.
Въпреки всичките години, минали оттогава, горчилката все още беше в душата й. По онова време Лаура Бо Кармайкъл беше млад учен, който се бе присъединил към проекта шест месеца преди Хирошима. Тя бе искала отчаяно да бъде част от историята, но след като бе пусната първата бомба, тя остана ужасена. Но нещото, за което най-много се обвиняваше, бе, че не издигна никакъв глас на протест и позволи да бъде хвърлена и втората бомба върху Нагасаки. Вярно беше, че времето между двете бомби беше само три дни, пък и да беше протестирала, това нямаше да спаси осемдесетте хиляди души, които загинаха или бяха осакатени. Но тя дори не бе опитала да направи нещо и това още повече утежняваше вината й пред самата себе си.
Тя каза, мислейки на глас:
— Нямаше никаква нужда от втора бомба. Достатъчна бе Хирошима, за да се предадат японците. Но втората бомба беше от различен тип и те просто искаха да я изпробват. И го направиха.
— Всичко това е било преди много години. Въпросът е дали подобни неща трябва да влияят върху вземането на решения за строеж на атомни централи днес?
Лаура каза категорично:
— За мен двете неща са неотделими.
Ним сви рамене. Президентката на „Секвоя“ не беше единствената, която страдаше от угризения на съвестта по този въпрос, но в момента това нямаше толкова голямо значение.
— В известен смисъл вие и вашите хора спечелихте битката. Вие ни поставихте в патова ситуация, и то не по пътя на логиката, а чрез най-различни юридически хитрини и забавяния. Някои от ограниченията, които поискахте от нас, бяха разумни, други — абсурдни. Тези безкрайни изисквания и пререкания дотолкова вдигнаха цената на подобни централи, че едва ли много от компаниите биха рискували да се заемат със строителството им. Те просто не могат да харчат средства за проучвания и след години да получат отказ.
Ним спря за малко, а после добави:
— И така, ние трябва да търсим резервен вариант в планирането, който за момента предлагат въглищата.
Лаура Бо Кармайкъл опита едно парче от салатата си.
— Въглищата и замърсяването на въздуха вървят ръка за ръка каза тя. — Всяка енергоцентрала, използваща въглища, трябва да бъде проектирана много внимателно и разположена на добре подбрано място.
— Именно затова избрахме Турнипа.
— Имайки предвид екологични причини, изборът ви не е правилен.
— Бихте ли ми казали какви са те?
— Някои видове растения и животински видове не могат да бъдат открити никъде другаде освен в района на Турнипа. Вашето предложение би застрашило тяхното съществувание.
— Да не би едно от застрашените растения да е Antirrhinum?
— Да.
Той въздъхна. Слуховете за това растение, един вид диво „кученце“, бяха достигнали и до GSP & L. Цветето наистина бе рядко и доскоро смятано за изчезнало. Подобен случай бе използван, за да спре един проект за 600 милиона долара в щата Мейн.
— Вероятно знаете — каза Ним, — че ботаниците не придават на това цвете никакви екологични функции, то дори не е хубаво.
Лаура се усмихна:
— Е, за пледоариите ще намерим някой ботаник, който да е на обратното мнение. Има също така един представител на животинския вид, който трябва да се има предвид — Microdipodops.
Ним попита:
— Това пък какво е, по дяволите?
— Някога бе известно като мишка-кенгуру.
— Боже мой! — възкликна Ним.
Ним се бе старал да се сдържа през цялото време, но вече усещаше, че решимостта му го напуска.
— Нима смятате заради някаква си мишка да се противопоставите на проект, който би облагодетелствал милиони хора?
— Предполагам, че това, кой и как ще се облагодетелства, ще обсъждаме през идните месеци.
— Напълно сте права. Убеден съм вече, че имате подобни аргументи и срещу геотермалната централа във Финкасъл, а също и за Девилс Гейт, макар че и двата проекта са изключително изпипани от екологична гледна точка.
— Ним, няма да можете да оборите всички наши съображения Уверявам ви обаче, че аргументите ни ще бъдат много изпипани и за двата проекта.
Под влиянието на внезапен порив Ним повика келнера и си поръча още един коктейл. Той посочи с поглед празната чаша на Лаура, но тя отрицателно поклати глава.