— Мога ли да ви попитам нещо гласът на Ним вече по нищо не издаваше следите от избухването му преди малко. — Вие самата къде бихте разположили тези централи?
— Това съвсем не е мой проблем. Той е ваш.
— Не бихте ли се противопоставили на всеки един проект, предложен от нас, независимо на кое място се предвижда изграждането му?
Лаура не отговори, а само едва забележимо стисна устни.
— Друг важен фактор, който не съм споменал — продължи Ним, — е времето. Климатичните характеристики непрекъснато се променят, което непременно се отразява върху енергийния проблем. Метеоролозите предсказват, че ни предстоят двадесет години на застудяване и в същото време обширни регионални суши. Вече видяхме последствията и от двата процеса през седемдесетте години.
Разговорът спря за няколко минути, като се чуваше само приглушеният шум от гласове на съседните маси. Лаура Бо Кармайкъл изведнъж попита:
— Нека си изясним едно нещо. Защо всъщност ме поканихте днес тук?
— За да призова вас и клуб „Секвоя“ към по-многостранно разглеждане на създалата се ситуация и по възможност да намаля вашата съпротива.
— Не ви ли се струва, че и двамата гледаме в една и съща посока, но виждаме различни картини?
— Вероятно е така, но не би трябвало. В крайна сметка живеем в един и същи свят.
Ним продължи:
— Разрешете ми да се върна там, откъдето започнах. Ако всичките проекти на GSP & L срещат винаги само отпор, то тогава след десетина години катастрофата би била неизбежна. Продължителните спирания на тока ще се превърнат в норма. Ще настъпят големи нарушения в производството, безработицата ще достигне петдесет процента, в градовете ще се възцари безредие и хаос. Много малко хора оценяват значението на електроенергията, повечето ще го забележат, когато бъдат лишени от нея. В селското стопанство ще се намали добивът на зърно поради недостатъчното поливане, ще има недостиг на храни и цените ще скочат неимоверно. На много хора просто няма да им стигат средствата за съществуване, гладът ще бъде по-страшен от времето на Гражданската война. И всичко това не е плод на моето въображение, Лаура! Това са факти, сурови факти. Това безразлично ли ви е?
Ним отпи голяма глътка от коктейла си, който междувременно бе пристигнал.
— Добре — каза Лаура и гласът и този път не бе толкова приятелски, колкото в началото. — Аз изслушах всичко, което имахте да ми казвате. Сега слушайте ме вие внимателно.
Тя отмести чинията си, без да беше изяла и половината от обяда си.
— Вашата гледна точка и тази на вашите съмишленици е твърде недалновидна. Ние, защитниците на околната среда, включително и „Секвоя“, правим много по-дългосрочни прогнози и сме решени с цената на всичко да предотвратим по-нататъшното унищожаване на тази земя, което наблюдаваме вече триста години.
— В известен смисъл вече сте го направили — намеси се Ним.
— Нищо подобно! Все още не сме постигнали нищо сериозно, дори това, което действително сме постигнали, ще бъде безсмислено, ако се поддадем на убежденията на хора, които мислят само за непосредственото бъдеще, такива като вас.
— Аз единствено ви моля да сте малко по-умерени…
— Това, което вие наричате умереност, аз наричам крачка назад. И ако я направим, ще влошим още повече състоянието на екологичния баланс.
Ним каза с мрачен тон, без да се опитва повече да крие чувствата си:
— Как мислите, че ще се живее в този екологичен свят, свят като този, който ви описах, свят без електричество?
— Може би дори всички ще бъдем учудени, като видим, че този свят ще бъде по-добър. По-важното в случая ще бъде това, че човечеството ще живее в свят, в който ще има по-малко разхищения, изобилие, алчност и по-малко внимание ще се отделя на стандарта на живот.
Тя спря за миг, сякаш претегляше думите си:
— Прекалено дълго смятахме, че колкото повече, толкова по-добре и в психиката на хората се насаждаха тези идеи, докато станаха неотменна част от техния живот. Те издигнаха в култ „брутния национален продукт“ и „стопроцентовата заетост“, без да забелязват, че всичко това ни задушава и отравя. Някогашната красива Америка се е превърнала в отвратителна бетонна пустош, която бълва пушеци и мръсотия и разрушава живота на хора, растения и животни. Превърнахме искрящите потоци във вонящи канали, прекрасните езера в боклукчийски ями и сега продължаваме да унищожаваме остатъците от природата, като изхвърляме в моретата и океаните нефт и химични вещества. Всичко това става малко по малко, но когато се обърне вниманието на обществеността върху тези проблеми, хора като вас призовават към „умереност“, казвайки: „Този път няма да убиваме много риби“ или „Този път ще отровим съвсем малко растения“, или „Този път ще разрушим още съвсем малко от красотата“. Някои от нас обаче са виждали прекалено много подобни случаи, за да се хванат на тази въдица. По тази причина сме се посветили на идеята да спасим това, което все още може да бъде спасено. Защото смятаме, че на този свят има много по-важни неща от индустриалния прогрес и стопроцентовата заетост, и това е да запазим поне малко красота и чистота за тези поколения, които още не са се родили, вместо всичко това да се изхаби тук и сега. Именно по тези причини клуб „Секвоя“ се противопоставя на проектите за изграждане на електроцентрала в Турнипа, проектите в Девилс Гейт и Финкасъл. Ще ви кажа и нещо друго сигурна съм, че ще спечелим битката!