Мис Молино се нахвърли върху колегите си:
— Обаче мен ме интересува. Загрижена съм как се разхищават обществените средства, а ако вие не сте, би трябвало да бъдете!
— Нашата цел в момента — намеси се Тереза Ван Бърен — е да ви представим нашия нов геотермален проект и да отговорим на някои…
— Не! — прекъсна я Нанси Молино. — Това е само вашата цел. Представителите на пресата сами решават с каква цел идват, някои цели съвпадат с вашите, други — не.
— Тя е права, естествено — каза един от репортерите на „Сакраменто Би“.
— Тес — каза Ним на Тереза Ван Бърен, докато тя нервно отпи от чашата си с водка и тоник. — Определено предпочитам собствената си работа пред твоята.
Някои се усмихнаха, Тереза Ван Бърен само сви рамене.
— Ако сте свършили да си чешете езиците — каза Нанси Молино, — бих искала да попитам колко струва тоя миксер отвън и колко излиза на час полетно време.
— Ще се поинтересувам — каза Ван Бърен — и ако подобни данни съществуват и компанията реши да ги предостави, утре ще направя изявление. Ако обаче се реши, че това е въпрос на компанията, няма да мога да ви дам никаква информация.
— В такъв случай ще трябва да си я набавя по друг начин — заяви безметежно Нанси Молино.
Докато разговаряха, помощниците бяха донесли обяда — печено месо с гарнитура от картофено пюре и тиквички. В специални глинени съдове имаше подходящ за ястието сос.
— Е, дами и господа, да пристъпваме — каза Тереза Ван Бърен. Не сме в някой луксозен ресторант, но храната може да задоволи и най-претенциозния вкус!
Групата започна да се храни с апетит, удвоен от чистия планински въздух, и напрежението от преди няколко минути намаля. След основното ястие бяха донесени ябълкови сладкиши, две огромни купи със сладолед и няколко кани ухаещо кафе.
— Преядох! — каза на висок глас представителят на „Лос Анджелис Таймс“, като се облегна назад и въздъхна тежко. — Дай да си кажем две думи по работа, Тес, докато не сме заспали.
Операторът от телевизията, който бе приготвил коктейла на Ним, сега го попита:
— И колко време могат да служат тези гейзери?
Ним отпи глътка от кафето си, отмести чашата и каза:
— Ще ви отговоря, но първо нека изясним един въпрос. Това тук не са гейзери, а съвсем друг вид извори. Гейзерите изхвърлят вода и пара, а тези тук — само пара, което е много по-добре за захранването на турбините. Що се отнася до въпроса, колко време могат да се използват, истината е, че никой не знае. Можем само да предполагаме.
— Изкажете едно предположение тогава — каза Нанси Молино.
— Най-малко тридесет години, а може би и много повече.
— Съществуват ли и други геотермални полета, които служат за производство на електроенергия?
— Съвсем малко са. Най-старата подобна централа се намира в Италия, в непосредствена близост до Флоренция. Има още няколко подобни в Нова Зеландия, Япония, Исландия и Русия, но нито една от тях не е толкова голяма, колкото тази в Калифорния.
— Съществуват и много други потенциални възможности — намеси се Тереза Ван Бърен.
— Къде по-точно? — попита журналистът от „Оукланд Трибюн“.
— Навсякъде в западната част на Съединените щати — отговори Ним. — От Скалистите планини до Тихия океан.
— Този вид електроенергийно производство е едно от най-екологичните и сигурни. Цената на подобна енергия също ще е относително по-ниска — каза Тереза Ван Бърен.
— Вие двамата добре сте потренирали — обади се пак Нанси Молино. — Имам два въпроса. Първият е: Тес каза, че това е едно от най-сигурните производства. Но е имало и инциденти, нали?
Всичките репортери слушаха с интерес, повечето от тях грижливо записваха в своите бележници или бяха включили портативните си касетофони.
— Точно така. Имаше два инцидента: единият преди три години, а другият — съвсем наскоро. Става дума за геотермални извори, над които губим контрол и парата свободно излиза на повърхността. С първия случай успяхме да се справим. С другия — тъй наречения „Олд Десперадо“, не се справихме изцяло. Ето го, той се вижда оттук.
Ним доближи до прозореца на фургона и посочи един обект, обграден с решетка, който се намираше на около половин километър разстояние. Вътре в очертанията на оградата горещи струи пара бълваха от няколко отвора през неравномерни интервали. От външната страна имаше голяма табела:
— Когато изригна „Олд Десперадо“, на няколко километра разстояние хвърчаха парчета скални породи и гореща кал. Имаше големи повреди. За щастие обаче това се случи, когато повечето хора не бяха на работа и нямаше жертви.