Магалия 2 беше част от комплекса на GSP & L, разположен северно от Сакраменто. Това беше един голям парен генератор, който произвеждаше 600 000 киловата електроенергия. Но от мига, в който беше пусната в действие, Магалия 2 беше източник на постоянни неприятности. Тръбите в котелното непрекъснато се пукаха и протичаха, но дори и след многобройните ремонти положението не се подобряваше. Както един инженер сполучливо се бе изразил, да се поддържа Магалия 2 е все едно да държиш на вода боен кораб с пробойна. Цяла седмица началникът на станцията убеждаваше Рей Паулсен да даде разрешение за затварянето на Магалия 2 за ремонт, както самият той се изрази, „преди този скапан чайник окончателно да се разпадне“. До вчерашния ден Рей Паулсен беше непреклонен, тъй като в тази критична ситуация енергията, произвеждана от Магалия 2, беше от жизнено значение за компанията. Но миналата нощ, след като получи прогнозата за очакваното застудяване и след като пресметна всички „за“ и „против“. Паулсен даде съгласието си и ремонтните работи започнаха два часа след като генераторът се бе охладил. Тази сутрин всичко в Магалия беше вече замряло и при най-добро желание тя не можеше да бъде приведена в действие по-рано от два дни.
— Ако прогнозата беше вярна, Магалия 2 никога нямаше да бъде спряна! — раздразнено измърмори Паулсен.
Председателят на управителния съвет само поклати глава. Стига толкова, по-нататък щеше да има време за спорове и разследвания. Сега обаче не бе моментът.
Ним Голдман беседваше с някого, приведен над диспечерския пулт. Но ето че той се изправи и каза на висок глас:
— След половин час ще сме принудени да започнем да спираме тока. Просто няма друг начин.
Ним се обърна към председателя на управителния съвет:
— Мисля, че трябва да уведомим средствата за масова информация. Поне по телевизията и по радиото да успеят да предупредят хората.
— Действайте, Голдман! И нека някой ме свърже с кабинета на губернатора.
— Разбрано, сър. — Помощник-диспечерът започна да набира номера.
Лицата на всички присъстващи бяха посърнали. Това, което щеше да стане, а именно да се прекъсне умишлено подаването на електроенергия, щеше да бъде прецедент в историята на компанията.
Ним Голдман вече говореше с отдела за връзки с обществеността, който се намираше в съседната сграда. Оттам той получи уверението, че предупреждението за прекъсването на тока ще бъде предадено незабавно. В отдела за връзки с пресата вече имаха готов вариант за действие в подобна ситуация, дори специален термин бе измислен за спирането на тока — „постъпателно прекъсване“, което трябваше да означава, че създалото се положение е временно и че всички райони на щата ще получат полагащата им се дажба светлина и тъмнина равномерно.
— Свързах се с кабинета на губернатора в Сакраменто, сър — каза помощник-диспечерът на Ерик Хъмфри. — Оттам ме информираха, че губернаторът в момента се намира в едно ранчо близо до Стоктън и те непрекъснато се опитват да се свържат с него. Бихте ли почакали малко.
Председателят на управителния съвет кимна и взе слушалката и като закри с ръка мембраната, попита:
— Някой да е виждал Главния?
Излишно беше да се обяснява, че под „главния“ се подразбираше „главния инженер“, Уолтър Талбот, тих, невъзмутим шотландец в предпенсионна възраст, който бе пословичен с неоценимите съвети, които даваше в подобни ситуации.
— Да, той току-що отиде да види какво е положението с Голямата Лил — каза Ним Голдман.
Председателят на управителния съвет се намръщи:
— Надявам се, че там всичко е наред.
Инстинктивно всички погледнаха към датчиците, над които бе изписано Ла Миссион № 5. Това беше Голямата Лил — най-новият и най-мощният генератор в електроцентралата Ла Миссион, която бе разположена на петдесет мили извън града.
Голямата Лил беше кръстена на своите производители „Лилиен Индъстриз“ Един журналист сполучливо беше прикачил на този енергиен колос, произвеждащ милион и четвърт киловата електроенергия, нежното женско име, което така си и остана. В миналото Голямата Лил нееднократно бе подлагана на критика, много от експертите още по време на изграждането й настояваха, че е чиста лудост да се залага толкова много на една единствена електроцентрала, пък макар и от такъв мащаб. Други експерти пък оспорваха тяхната теория, като доказваха, че колкото по-големи количества енергия се произвеждат от една-единствена енергийна единица, толкова по-ниска е нейната себестойност. Гледната точка на втората група експерти надделя и засега те бяха прави. Дори и в сравнение с най-малките генератори Голямата Лил се показваше като икономична, надеждна и не предизвикваше никакви неприятности. В този момент датчиците, разположени в контролния център, показваха, че Голямата Лил работи при пълно натоварване и поема на плещите се цели шест процента от произвежданата от GSP & L електроенергия.