— Възможно ли е да изригне отново? — попита един от журналистите.
— Предполагаме, че не. Но нещата в природата са непредсказуеми.
— Най-важното е, че все пак е имало инциденти — каза Нанси Молино.
— Инциденти има навсякъде — каза Ним строго. — Това, което правилно отбеляза Тес, е, че процентът на подобни инциденти е много нисък. Какъв е вторият ви въпрос?
— Ако приемем казаното от вас двамата за истина, защо тогава геотермалните полета не се използват по-широко?
— Отговорът е прост — предложи журналист от „Ню Уест“. — Сигурно е, че ще обвинят природозащитниците.
Ним каза рязко:
— Съвсем грешно предположение! Вярно е, че GSP & L е имала доста проблеми с организациите на защитниците на околната среда и вероятно ще има и в бъдеще. Но причината за недостатъчното развитие на геотермалните извори са политиците. По-специално Конгресът.
Ван Бърен изгледа Ним предупредително, но той не й обърна внимание.
— Чакайте малко! — каза един от репортерите на телевизията. — Бих искал да снимам! Ако си водя бележки сега, бихте ли повторили същото и отвън.
— Да, няма проблеми — съгласи се Ним.
Той продължи:
— Повечето от земите, които трябва да бъдат изследвани, са собственост на федералното правителство.
— Бихте ли ни казали за кои щати става дума?
— Орегон, Айдахо. Монтана, Невада, Юта, Колорадо, Аризона и най-вече Калифорния.
Един глас каза:
— Продължавайте, моля!
Всички глави бяха наведени, ръцете усърдно пишеха.
— Е, десет години изминаха в протакане и пререкания между политиците, докато се прие закон за отдаване под наем на земите, на които има геотермални извори. Последва още едно тригодишно забавяне, докато се уточнят стандартите по опазването на околната среда. Дори и в настоящия момент е дадено разрешение само на няколко компании. Деветдесет процента от молбите са изгубени някъде из бюрократичните коридори.
— Искате да кажете, че през целите тези десет години нашите политици са призовавали хората да икономисват електроенергия, да плащат по-високи такси за електричество и да бъдат зависими от вносни суровини? — попита репортерът на „Сан Хосе“.
— Нека самият той го каже — намеси се един от журналистите. — Искам да го цитирам дословно.
— Цитирайте ме. Приемам напълно току-що изречените думи!
Тереза Ван Бърен се намеси:
— Стига толкова! Нека говорим за Финкасъл. След като привършим с обяда, тръгваме за там.
Ним промърмори:
— Тес се опитва винаги да ми попречи, когато искам да си докарам някоя беля, но не винаги успява. Всъщност хеликоптерът си тръгва след малко, а аз оставам с вас до утре. Щом казвате да говорим за Финкасъл…
Той извади една карта от куфарчето си и я закачи на стената.
— Финкасъл се намира през няколко долини на изток, както можете да видите и на картата. Това са незаети територии, където със сигурност знаем, че има геотермални избори. Информацията, която ни предоставиха геолозите, сочи, че този район ще е в състояние да произвежда два пъти повече електроенергия, отколкото се произвежда тук. В скоро време нашият проект ще бъде предмет на обществено обсъждане.
Тереза Ван Бърен даде знак, че иска думата.
— Бихме искали предварително да заявим следното — каза тя. — Ние в никакъв случай не желаем да ви убеждаваме в предимствата на този проект или да влияем върху вашето мнение, преди да е започнало обсъждането. Просто искаме да ви обясним за какво става дума. Продължавай, Ним.
— Най-същественото за Финкасъл — продължи Ним, — както и за Девилс Гейт, където ще отидем утре, е, че те ще спестят огромни количества нефт, които в момента страната ни внася от арабските държави. Настоящето геотермално поле спестява вноса на десет милиона барела годишно, а при въвеждането на други подобни централи количеството може и да се утрои…
Импровизираната пресконференция продължи, прекъсвана от приятелски шеги. Напрежението бе преминало.
15
Върху светлосиния плик беше написано: „Ним Голдман. Лично.“ В допълнителната бележка, съпровождаща писмото, неговата секретарка поясняваше, че писмото е минало през детектора и може да бъде отворено.
Съобщението на Вики зарадва Ним. Това значеше, че всички писма с надпис „лично“ или „поверително“ внимателно се проверяват, а също така значеше, че за целта се използва новият детектор, закупен неотдавна от компанията.
Събитията, последвали деня, в който Хари Лондон почти със сигурност бе спасил живота на Ним и Вики Дейвис, криеха още един любопитен факт. Оттогава Хари Лондон бе решил явно да полага специални грижи за охраната на Ним, като бе подпомаган от Вики, която изпитваше към него почти преклонение след случилото се. Всеки ден тя предоставяше на Лондон точното разписание на срещите и движението на Ним. Самият Ним беше научил за това съвсем случайно и се чудеше дали трябва да бъде благодарен, раздразнен или просто да се забавлява със случая.