Беше рано вечерта. Барчето, в което бяха седнали, беше малко и тъмно, а сантименталният пианист вече свиреше „Лунната река“. Мястото беше в непосредствена близост до офисите на GSP & L и Ним и Хари Лондон бяха дошли пеша тук след работа. Това беше третият ден.
Това бяха най-лошите три дни в живота му.
През първия ден, когато бяха в лагера Девилс Гейт, той само за миг бе останал без дъх, когато електричеството бе обгърнало Уоли Талбот. След това вниманието на всички беше приковано от процедурите по оказване на първа помощ.
В повечето големи енергийни компании подобни случаи не бяха изключение. Причините бяха или немарливост и несъобразяване с предписаните предпазни мерки, или случаи „едно на хиляда“, както този, на който Ним бе свидетел.
По ирония на съдбата компанията Голдън Стейт бе похарчила хиляди долари за просветна програма, предупреждаваща родителите и децата да не пускат хвърчила в близост до проводници на високо напрежение.
Както по-късно се разкри, Фред Уилкинс знаел за тази програма, обаче съпругата му не. Тя призна, че е чувала нещо някъде, но не си спомняше точно какво и къде. Явно този факт й се бе изплъзнал от паметта, когато хвърчилото, подарък от бабата и дядото на Дани, бе пристигнало с утринната поща. Алуминиевия прът Дани бе взел от бараката, където баща му държал риболовните си принадлежности. Що се отнася до самото изкачване, всички охарактеризираха Дани като „решително и безстрашно момче“.
Уоли Талбот беше в безсъзнание, със сериозни изгаряния и дишането му бе спряло.
Екипът за първа помощ под ръководството на медицинската сестра от лагера му направи изкуствено дишане, съпроводено със сърдечен масаж. Уоли бе пренесен в медицинския пункт, където сестрата, следвайки инструкциите на лекаря от града по телефона, използва уред, стимулиращ сърдечната дейност. Този път опитът беше успешен.
Почти веднага след това пристигна хеликоптерът на компанията, същият, който бе довел Ним и закара Уоли, съпроводен от сестрата, в централната болница.
Едва на следващия ден обаче лекарите гарантираха живота му и дадоха информация за състоянието му.
На втория ден случаят се появи на всички първи страници на вестниците, като ефектът беше подсилен с персоналното присъствие на повечето журналисти. Сутрешният „Кроникъл Уест“ помести на първа страница материал със заглавие „Мъжът, поразен от електрически ток, е герой“.
След обяд в „Калифорния Икзаминър“ излезе материал на Нанси Молино „Служител жертва живота си, за да спаси дете“. По телевизията имаше предаване както предишния ден, така и днес.
Заради хуманната си същност случаят привлече вниманието не само на щата, но и на целите Съединени щати.
Малко след обяд в градската болница Маунт Идън лекуващият лекар на Уоли Талбот даде импровизирана пресконференция за състоянието му в коридора на сградата. Ним, който току-що бе дошъл, улови само някои моменти от казаното от лекаря.
— Бихте ли били по-конкретни, докторе? — попита един от репортерите. — Какви са другите поражения?
Лекуващият лекар погледна стоящия до него представител на болничната администрация, който трябваше да направи изявление.
— Дами и господа — каза той, — обикновено нямаме практика да даваме допълнителна информация, тъй като спазваме правото на нашите пациенти на лична тайна. В този случай обаче, след съответния разговор със семейството на пациента, бе решено да се предостави цялата информация, за да няма спекулация със случая. Но предварително ви моля от името на пациента и неговото семейство да бъдете дискретни в това, което казвате и пишете. Благодаря ви. Докторе, моля продължете.
— Ефектът от токов удар върху човешкото тяло не може да бъде предвиден. Често пъти има смъртни случаи, когато електрическият ток преминава през вътрешните органи, преди да влезе в земята. За щастие, в случая на мистър Талбот, това не се случи, токът е преминал по повърхността на тялото, но е увредил половите му органи.
Последваха дълбоки въздишки и мълчание, което никой не смееше да прекрати, за да зададе следващия въпрос. Престраши се един възрастен журналист.
— Докторе, и състоянието…
— Органите му са изцяло унищожени. Изгорени са. Сега бихте ли ме извинили…
Групата журналисти, необичайно тиха, се отдръпна настрани.
Ним обаче остана. Той се представи на управителя на болницата и попита къде е семейството на Уоли — Ардит и Мери. Ним не бе виждал нито една от тях след случилото се, но знаеше, че ще се срещне с тях скоро.
Както научи, Ардит беше в болницата. Бяха й били успокоителна инжекция.
— Тя изпадна в шоково състояние — каза управителят на болницата. — Не знам дали сте в течение, но тя е изгубила и съпруга си преди по-малко от месец.