Ним кимна с глава.
— Младата мисис Талбот в момента е със съпруга си, но за момента други посещения не са позволени.
Ним остави бележка на Мери, че той е на разположение каквото и да й потрябва и че ще се върне в болницата на следващия ден.
През нощта Ним спеше на пресекулки, като сцената в Девилс Гейт беше непрекъснато пред очите му, подобна на повтарящ се кошмар.
На сутринта на третия ден той видя Мери, а след това и Ардит.
Мери го посрещна пред стаята на Уоли.
— Уоли е в съзнание, но не иска да вижда никого, поне за момента — каза тя.
Жената на Уоли изглеждаше бледа и изтощена, но бе запазила някои от деловите си маниери.
— Ардит иска да те види. Тя знаеше, че ще дойдеш.
Ним каза със съчувствие:
— Мери, знам, че думите не помагат. И въпреки всичко, ужасно съжалявам.
— Всички ние съжаляваме — каза Мери и отвори вратата на стаята на Ардит.
— Тук е Ним, мамо.
Тя му каза:
— Ще те оставя, Ним. Връщам се при Уоли.
— Влизай, Ним — каза Ардит. Тя беше облечена и седеше в леглото си, подпряна на възглавници — Не е ли смешно и аз да съм в болница?
В гласа й се долавяха нотки на истерия, очите й бяха прекалено блестящи, а страните й неестествено зачервени. Ним си спомни, че управителят на болницата му бе казал, че на Ардит са били успокоителни инжекции, но вече явно не беше под влиянието им.
Ним започна несигурно:
— Бих искал да знам какво да кажа…
Не знаейки как да продължи, той се наведе, за да я целуне, но Ардит изведнъж се стегна и обърна главата си на другата страна. Ним едва успя да докосне с устни горещата й буза.
— Моля те, недей. Не ме целувай — промълви Ардит.
Като се чудеше да не би да я е обидил по някакъв начин, тъй като беше действително трудно да се отгатнат настроенията й в подобна ситуация, Ним се отмести и седна до леглото й.
Настъпи тягостно мълчание.
— Казват, че Уоли ще живее. До вчера и в това не бяхме сигурни. Но, предполагам, знаеш КАК ще живее? Знаеш какво му се е случило, нали?
— Да, разбрах — каза Ним.
— Мислил ли си, Ним? Мислил ли си защо се случи всичко това?
— Ардит, аз бях там, когато се случи. Аз видях…
— Аз нямам предвид как, а защо се случи, Ним!
Ним я погледна с недоумение.
— Много мислих тези дни, Ним. Струва ми се, че този случай, който изглежда като инцидент, можеше изобщо да не се случи. Можеше. Ако не бяхме ние — ти и аз.
Без да разбира мислите й, Ним се опита да я разубеди:
— Моля те, Ардит! Преувеличаваш! Но въпреки всичко прекрасно те разбирам, всичко това толкова скоро след смъртта на Уолтър.
— Точно в това се крие причината — каза Ардит с напрежение в гласа, — ние с теб не зачетохме паметта на Уолтър, всичко стана толкова скоро след смъртта му. Така го чувствам, сякаш съм наказана именно заради това. Че всички: и Уоли, и Мери, и децата страдат само заради мен.
Ним за миг се вцепени.
— За бога, Ардит почти извика той. — Какво говориш! Та това е смешно!
— Така ли? Просто се замисли по-дълбоко, когато останеш насаме със себе си, както направих аз. Сега ми казваш „за бога“. Та ти си евреин, Ним. Вашата религия не ви ли учи да вярвате в божия гняв и в божието наказание?
— Дори и така да е, аз не приемам подобна религия.
— Аз също никога не съм мислила по този начин. Просто сега започвам да имам съмнения.
Ним търсеше думи, за да се опита поне малко да промени настроението на Ардит.
— Виж, Ардит. Случва се така с някои семейства. Просто едните понасят ударите на съдбата, докато други остават незасегнати. Всичко това нито е логично, нито е справедливо, но такъв е животът.
— Откъде знаеш, Ним, че това, което се случва на тези семейства, не е своего рода наказание?
— Защото просто няма начин да бъде така. В този живот всичко е късмет, било той добър или лош. Просто понякога се оказваш на погрешно място в погрешно време. Ардит, повярвай ми, лудост е да се самообвиняваш за това, което се е случило с Уоли.
— Бих искала да ти повярвам — каза Ардит. — Но просто не мога. Моля те, иди си, Ним. Днес сигурно ще се върна вкъщи.
Ним се изправи и каза на тръгване:
— Ще намина скоро.
Тя поклати глава:
— Не съм сигурна, че трябва да го правиш. Но се обади все пак.
Ним искаше да я целуне на сбогуване, но като се сети за реакцията й, се изправи и бързо излезе.
Ним беше страхотно объркан. Ардит явно се нуждаеше от помощта на психиатър, но ако предложението излезеше от него, трябваше да обясни на всички какви са причините. Дори и при условие, че се спазва лекарската тайна, Ним просто не се виждаше в подобна ситуация. Поне не за момента.