— Мога ли да ти задам един въпрос, Хари? Ти религиозен ли си? Вярваш ли в бога?
Хари отпи още веднъж една голяма глътка от бирата си.
— На първия ти въпрос ще отговоря отрицателно. Що се отнася до втория, само ще ти кажа, че за мен не е имало значение дали вярвам или не.
— Какво мислиш за вината, Хари?
Ним си спомни въпроса на Ардит. „Твоята религия не те ли е научила да вярваш в божия гняв и божието наказание?“ Тогава той не му бе обърнал внимание, но в продължение на целия следобед този въпрос не излизаше от главата му.
— Вероятно всеки носи в себе си някаква вина. — Лондон явно искаше с това изявление да приключи темата, но впоследствие промени намерението си. — Понякога си мисля за двама мои приятели, с които бяхме в Корея. Бяха ми добри приятели. Веднъж патрулирахме района на река Ялу. Патрулът се натъкна на засада. Те бяха най-отпред и се нуждаеха от прикритие, за да се измъкнат. Аз бях този, който трябваше да се разпореди, но аз се колебах твърде дълго. Само след няколко минути една граната ги разкъса на парчета. Това е само един от случаите.
Той отпи отново от чашата си.
— Приятелю, ти само ни караш… каква беше думата?
— Да се вкисваме — каза Ним с известно усилие.
— Точно така! Да се вкисваме — повтори Хари Лондон, докато пианистът свиреше „Времето тече край нас“.
ЧАСТ ВТОРА
1
Дейвид Бърдсонг, който разглеждаше представителните помещения на клуб „Секвоя“, пусна една реплика, която не беше лишена от ирония:
— Е, та къде е прословутата сауна на председателя? Бих искал да видя и златните тоалетни чинии.
— Нямаме нито едното, нито другото — сухо отговори Лаура Бо Кармайкъл.
Лаура Бо Кармайкъл се чувстваше напрегната в присъствието на този едър брадат циркаджия Бърдсонг, който, макар и да живееше в Съединените щати от дълги години, не бе успял да се раздели с грубите си австралийски маниери. Допълнително Бърдсонг явно искаше да подчертае маниерите си и с нескопосаното си облекло този ден той бе облечен с размъкнати дънки, целите в кръпки, а на краката си имаше маратонки с някакво странно подобие на връвчици. Странният му облик се допълваше от факта, че независимо от гореспоменатите подробности Бърдсонг беше именит учен с научна степен по социология, който преподаваше в Калифорнийския университет в Бъркли. Той също така бе основател на един съюз на потребителите, представителите на някои църковни организации и леви движения, който носеше гръмкото заглавие „Светлина и енергия за всички“.
Целта на този съюз, както се изразяваше неговият председател, беше „борба с печалбарите от гиганта GSP & L по всички фронтове“. До този момент организацията се бе противопоставила последователно на увеличението на цените, на изграждането на атомни електроцентрали и водеше активна кампания срещу отдела на GSP & L, занимаващ се с връзките с обществеността, който според тях „води груба пропаганда със средствата на потребителите“. Основният повик на организацията беше компанията Голдън Стейт да премине под прекия контрол на общинските власти. В момента Дейвид Бърдсонг искаше да установи контакти с престижния клуб „Секвоя“, за да се противопоставят със съвместни усилия на новите планове на GSP & L.
— Страхотно местенце, Лаура — Бърдсонг все още разглеждаше с възхищение огромната заседателна зала.
— Предполагам, че на човек може да му дойде вдъхновението, докато си седи и си размишлява в тези покои. Трябва да видиш моята бърлога Тя ще изплаши дори някой бездомник.
Тя му отговори:
— Тази сграда вървеше заедно с едно завещание на благодетел. Условието беше клубът да се помещава именно тук. В противен случай нямаше да получим и паричната част от завещанието.
В някои моменти, какъвто бе и този, Лаура Бо Кармайкъл изпитваше неудобство от прекрасната резиденция Кейбъл Хил, която заемаше клуб „Секвоя“. Някога тази сграда беше принадлежала на един милионер и това все още й личеше Самата Лаура би предпочела нещо по-непретенциозно, но да се преместят би значило да влязат в големи финансови разходи.
— Мистър Бърдсонг, бих ви помолила да не ми говорите на Лаура — каза тя.
— Непременно ще си взема бележка измърмори Бърдсонг и си записа нещо в бележника.
Той изгледа замислено изящната фигура на Лаура Бо Кармайкъл и каза:
— Значи така, завещание от богат дарител! Вероятно и живите богати дарители помагат с нещичко на клуба, нали?
— Много е относително да са „богати“. Вярно е, че нашата организация се радва на широка подкрепа, но и разходите ни са значителни — отговори му Лаура Бо Кармайкъл, като се надяваше нейните колеги да дойдат час по-скоро.