— Правилен въпрос Бърдсонг отново стана делови. — Фронтове едно, две и три са публичните обсъждания на проектите Турнипа, Финкасъл Вели и Девилс Гейт. Вие ще се борите и на трите. Същото важи и за моите юнаци.
— Бихте ли ни разяснили на какви основания ще се противопоставите на тези проекти? — попита Лаура Бо Кармайкъл.
— Все още не зная, но дотогава ще измислим нещичко.
Мисис Куин беше шокирана. Ървин Саундърс се усмихваше.
— Четвъртият фронт ще бъде публичното обсъждане на увеличаването на таксите за електроенергия. Ние ще се противопоставим остро, както направихме и миналия път, и то с успех.
— За какъв успех говорите? — намеси се Родерик Причет. — Доколкото ми е известно, все още няма официално решение по въпроса.
— Действително е така — усмихна се Бърдсонг заговорнически. — Но аз имам приятели в комисията, които ми казаха, че решението ще бъде силен ритник за GSP & L.
Причет попита с любопитство.
— Дали в компанията знаят?
— Съмнявам се.
Лаура Бо Кармайкъл ги прекъсна:
— Нека да продължаваме — каза тя.
— Петият фронт — това е годишното заседание на компанията Голдън Стейт, което ще се проведе след две седмици. Замислил съм нещо по този повод, но предпочитам да не ме разпитвате много.
— Искате да кажете — прекъсна го Саундърс, — че за нас би било по-добре да не знаем, така ли?
— Точно така, господин адвокат.
— Тогава за какви съвместни действия говорим? — попита Лаура Бо Кармайкъл.
Бърдсонг се поусмихна и щракна два-три пъти с пръсти.
— Говорим за съвместни финансови действия — каза той.
— Знаех си аз, че дотам ще стигнем — каза Причет.
— Има и един друг момент — обърна се Бърдсонг към представителите на „Секвоя“. — По-добре би било нашето сътрудничество да си остане между нас.
— В такъв случай каква ще е ползата за „Секвоя“? — попита мисис Куин.
Ървин Саундърс каза:
— Аз ще ти отговоря, Присила. Всяко нещо, което вреди на репутацията на GSP & L, отслабва силите на компанията и ги прави по-уязвими. Това е една стара тактика, използвана от юристите.
За какво са ви нужни парите и за каква сума става въпрос? — попита Причет.
— Парите са нужни на нашия съюз, тъй като със собствени средства няма да можем да организираме подобна кампания Бърдсонг се обърна директно към председателката на „Секвоя“. — Както самата вие казахте, ние разполагаме със собствени финанси, но те са крайно недостатъчни за проект от този мащаб.
Бърдсонг обърна погледа си и към останалите.
— Във връзка с това предлагам „Секвоя“ да участва със сумата от петдесет хиляди долара, които да се дадат на две вноски.
Секретарят на клуба свали очилата си и ги погледна замислено:
— Вие явно не играете на дребно.
— Определено не, но не ви съветвам и вас, тъй като въпросът засяга опазването на околната среда.
— Това, което лично мен ме притеснява — намеси се мисис Куин, — е, че тези игри не изглеждат особено чисти.
Лаура Бо Кармайкъл кимна в знак на съгласие.
— Определено и аз имам същото чувство — каза тя.
Саундърс отново взе думата.
— Все пак налага се да погледнем някои неща в очите — обърна се той към колегите си. — Естествено, ние имаме достатъчно силни аргументи, които ще представим на публичните обсъждания на предложенията на GSP & L. Но като се имат предвид непрекъснато нарастващите нужди от електроенергия, не е сигурно, че именно разумът и рационалното начало ще надделеят. Какво друго бихме могли да направим? Аз бих казал, че имаме нужда от един съюзник, който да бъде по-агресивен, по-деен, който да привлече вниманието на хората, което от своя страна ще привлече вниманието на политиците. Според мен мистър Бърдсонг и неговия еди-какъв си съюз…
— „Светлина и енергия за хората“ — вметна Бърдсонг.
Саундърс махна с ръка, сякаш детайлът не беше твърде важен, и продължи:
— На всичките публични обсъждания и по време на периода преди тях те ще добавят този елемент, който на нас ни липсва.
— Телевизията и пресата ме обичат, защото им разнообразявам предаванията. В тази връзка те излъчват и печатат всяка моя дума — каза Бърдсонг.
— Това е така каза секретарят Причет. — Те предпочитат неговите изявления, колкото и да са шокиращи, а нашите и на GSP & L дори не ги публикуват.
Председателката го попита:
— Значи ли това, че и вие подкрепяте предложението?
— Да, но при едно условие. Мистър Бърдсонг трябва да ни увери, че няма да допусне никакво насилие и заплахи.
Заседателната маса се разклати отново, когато върху нея се стовари юмрукът на Бърдсонг.