— Дадено! Моят съюз не понася никакъв вид насилие. Имаме и изявления по този въпрос.
— Радвам се да го чуя — отговори Причет. — Разбира се, и „Секвоя“ се придържа към това становище. Между другото, предполагам, че всички сте чели за нови опити за атентати в GSP & L.
Останалите кимнаха с глави. В сутрешния брой на „Кроникъл Уест“ се описваха опустошителните последици от една бомба, избухнала в един от гаражите на GSP & L. Повече от двадесет камиона са били повредени. Преди няколко дни същото се бе случило и в една подстанция, където за щастие повредите не бяха сериозни. И в двата случая отговорността бе поета от организацията „Приятели на свободата“.
— Има ли други въпроси към мистър Бърдсонг? — попита Лаура Бо Кармайкъл.
Имаше няколко въпроса, които касаеха тактиките за борба с GSP & L. Отговорът на Бърдсонг беше: „Непрекъснато подбуждане на общественото мнение и влияние върху основните масмедии“
Родерик Причет се обърна към Бърдсонг:
— Вероятно за нас няма да е необходимо да сме запознати с всичките подробности, но все пак бихме искали да имаме някакви доказателства, че парите ни не са отишли на вятъра.
— Доказателствата, които искате, ще бъдат резултатите — отговори Бърдсонг.
Решено бе в крайна сметка, че някои неща трябва да се приемат на доверие.
След това Лаура Бо Кармайкъл заяви:
— Сега бих ви помолила да напуснете, мистър Бърдсонг, за да можем да обсъдим предложението ви във всеки случай ще се свържем с вас.
Дейвид Бърдсонг се изправи с широка усмивка на лицето, като се извисяваше над всички останали.
— Е, добре, приятели За мен беше чест и удоволствие. Засега — довиждане!
За всички стана ясно, че деловият маниер, с който водеше беседата, не беше нищо друго, освен една ръкавица, която слагаше при нужда.
В мига, в който вратата се затвори зад гърба на Дейвид Бърдсонг, Присила Куин заяви твърдо:
— Тази работа не ми харесва. Самият човек не ми харесва и не бих могла да му имам никакво доверие. Категорично се противопоставям на връзки с подобна организация.
— Съжалявам, че мислиш така — каза Ървин Саундърс. — По мое мнение точно това ни трябва, за да се справим с новите предложения на GSP & L. Проблемът е много съществен.
— Длъжен съм да призная, мисис Куин, че съм съгласен с Ървин — каза Причет.
Присила Куин само поклати глава.
— Нищо не може да ме убеди да променя мнението си.
Адвокатът отново взе думата.
— Присила, ти си винаги прекалено почтена и предвзета.
Присила Куин се изчерви.
— Може би си прав, но аз си имам принципи, които вероятно липсват на този отвратителен човек!
Лаура Бо се намеси:
— Моля ви, запазете спокойствие!
Саундърс заяви:
— Госпожо Председател, дотук гласовете са два — „за“ и един „против“. Решението зависи от вас.
— Да, така е — съгласи се Лаура Бо. — Но трябва да си призная, че се раздвоявам.
— В такъв случай позволете ми да изтъкна някои предимства на моята позиция и тази на Родерик — каза Саундърс.
— Когато вие приключите, аз ще изтъкна своята — прекъсна го Присила Куин.
Обсъждането продължи още двадесет минути.
Лаура Бо Кармайкъл слушаше внимателно, като се намесваше на някои места. Междувременно тя размишляваше по какъв начин да се разпореди с гласа си. Ако гласуваше „против“, предложението се отхвърляше, ако гласуваше „за“ — приемаше се с мнозинство.
Първоначално тя беше против. Тя виждаше логиката на Причет и Саундърс, но подсъзнателно изпитваше несигурността на Присила Куин. Проблемът беше, че тя не искаше да се свързва с Присила Куин, абсолютна снобка и „благодетелка“, както се описваше в повечето вестници. Тя беше омъжена за големите пари и стария калифорнийски род — все неща, които не бяха по сърце на Лаура Бо Кармайкъл.
Имаше и един друг момент. Ако се присъединеше към Присила, това би било чиста проба противопоставяне на жените срещу мъжете. И независимо от факта, че всички знаеха, че Лаура взима самостоятелни решения, историята щеше да изглежда именно така. Тя си представяше какво щеше да си помисли Саундърс, заклет шовинист. Когато се избираше председател на клуба, той бе подкрепил мъжката кандидатура Може би сега беше моментът да им покаже, че е в състояние да ръководи клуба и да взема безпристрастни решения, каквито се предполагаше, че трябва да взема един мъж. Тя трябваше да покаже, че може да се справи дори по-добре.
И въпреки всичко тя чувстваше, че изборът на Бърдсонг би бил погрешен.
— Така само се въртим в един омагьосан кръг — каза Саундърс. — Аз предлагам да гласуваме.
Присила Куин каза:
— Моят глас остава „против“.