Саундърс каза:
— Определено — „за“!
— Съжалявам, мисис Куин, но ще гласувам „за“ — заяви Причет.
Погледите им бяха съсредоточени върху Лаура Бо Кармайкъл. Тя за момент се поколеба, като още веднъж пресмяташе предимствата и недостатъците, а след това каза твърдо:
— Аз ще гласувам „за“.
— Ето така! — потри доволно ръце Саундърс. — Присила, защо не приемете достойно поражението и не се присъедините към нас.
Присила Куин само стисна зъби и поклати глава:
— Мисля, че всички вие ще съжалявате за това. Държа моето несъгласие да бъде отбелязано.
2
Докато комитетът на „Секвоя“ продължаваше разпалената си дискусия, Дейвид Бърдсонг беше вече излязъл от сградата на клуба и си тананикаше весела песничка. Той беше абсолютно сигурен в решението на комитета. Знаеше, че онази Куин щеше да е против, но също така беше убеден, че останалите трима, по различни съображения, ще се съгласят с предложението му. Можеше да се каже, че петдесетте бона бяха вече в джоба му.
Той изкара стария си и доста очукан шевролет от паркинга и, преминавайки през центъра, се насочи на югоизток. След около десетина километра той спря в една малка, тиха уличка, където никога по-рано не беше ходил, но можеше да остави колата си, без да бъде забелязана за няколко часа Бърдсонг заключи колата, погледна табелката с името на улицата и се отправи към една от автобусните спирки, която се намираше на оживена магистрала. Той се качи на първия автобус, който отиваше на запад.
По пътя към спирката той си бе нахлупил шапка, каквато никога не носеше, и си бе сложил очила с рогова рамка. Тези две допълнения извънредно много променяха неговата външност. И никой, който бе го виждал по телевизията или другаде, не би могъл да го разпознае.
След като пропътува няколко спирки, Бърдсонг слезе от автобуса и хвана едно такси, на което каза да кара в северна посока. На няколко пъти той поглеждаше през задното стъкло, за да види дали някой не го следи След като не видя нищо подозрително, той спря таксито, плати и слезе. След няколко минути той се качи на автобус, който се движеше на изток Схемата на неговите пътувания, откакто бе оставил колата до настоящия момент, бе придобила формата на квадрат.
След като слезе от автобуса и внимателно огледа пътниците, Бърдсонг с бързи крачки премина през няколко улици, като непрекъснато се обръщаше. След пет минути той стигна до една къща, слезе няколко стъпала надолу и спря пред една тайна врата. Той натисна звънеца и застана така, че да се вижда през малката шпионка на вратата. Вратата почти веднага се отбори и той влезе вътре.
В малкото коридорче на тайната квартира на „Приятелите на свободата“ Георгос Арчамболд го попита:
— Внимателен ли беше по пътя?
Бърдсонг изръмжа:
— Естествено, че бях внимателен Аз винаги съм.
Той продължи с обвинителен тон.
— Оплескал си работата в подстанцията!
— За това имаше причини — каза Георгос. — Нека да слезем долу.
Те слязоха по стълбите към голямата работилница, пълна както винаги с експлозиви и подобни помощни материали.
На едно импровизирано легло до стената лежеше едно младо момиче на около двадесет години. Малкото й кръгло личице, което при други обстоятелства би могло да бъде сметнато за красиво, беше восъчно бледо. Косите й бяха разпилени върху мръсната възглавница. Лявата й ръка беше цялата в превръзки, на някои места през тях беше пробила кръв.
Бърдсонг побесня:
— Тя какво прави тук?
— Именно това се каних да ти обясня — каза Георгос. — Тя ми помагаше в подстанцията, но една от гранатите й откъсна два пръста и все още кърви. Беше много тъмно. Не бях сигурен дали не са ни чули. Всичко останало го свърших много набързо.
— Там, където си сложил бомбата, е било най-тъпото и безполезно място — каза Бърдсонг. — Един фишек би свършил същата работа.
Георгос почервеня. Преди да отговори обаче, се чу гласът на момичето.
— Трябва да отида в болница.
— Не можеш и няма да отидеш — отсече Бърдсонг с груб тон.
Той каза ядосано на Георгос:
— Забравил ли си за нашата уговорка? Разкарай я веднага оттука!
Георгос посочи на момичето с жест да излезе и тя неохотно тръгна към вратата. Той беше направил още една грешка, като й бе позволил да остане. А уговорката, която беше споменал Бърдсонг, бе, че само те двамата трябваше да са в течение за връзката. Останалите членове на „Приятели на свободата“ дори и не предполагаха, че Дейвид Бърдсонг има нещо общо с организацията: когато се очакваше негово посещение, те или излизаха от къщата, или бяха в другите помещения. Най-големият проблем на Георгос беше, че бе твърде привързан към тази жена, Ивет, а това не беше хубаво. Така стана и в подстанцията, когато неочаквано се взриви гранатата. — Георгос беше много повече загрижен за раните на Ивет, отколкото за самата операция. Именно фактът, че искаше да я изведе възможно най-бързо на безопасно място, го бе накарал да бъде по-непредпазлив и неточен, затова стана и провалът.