Решението бе взето с три гласа „против“ срещу два „за“. Комисията излезе със становище, че в момента не вижда необходимост за увеличение.
Позицията на компанията Голдън Стейт бе, че се нуждае от допълнителни средства във връзка с инфлацията и за новите си програми за развитие.
От страна на GSP & L нямаше официално съобщение, макар и говорителят да изрази загриженост за бъдещата енергийна ситуация в Калифорния.
Дейвид Бърдсонг, лидерът на потребителския съюз „Светлина и енергия за хората“, приветства решението, като каза…
Ним остави вестника настрана и довърши бръсненето си. Той бе разбрал за решението на комисията още вчера, но статията във вестника още веднъж го потвърждаваше. Когато слезе долу, закуската му вече беше готова и Рут го чакаше с една чаша кафе в ръка.
Тя го попита:
— Какво всъщност означава решението на тази комисия?
Ним се намръщи.
— Това значи, че трима души, които са получили тези постове благодарение на политически машинации, смятат, че могат да диктуват какво да правят на такава компания като нашата и като телефонната компания. Не само че смятат, но го и правят.
— Това ще те засегне ли по някакъв начин?
— Разбира се, че ще ме засегне! Ще трябва да преработвам цялата програма за развитие и пак няма да стигнат средствата. Представям си физиономията на Ерик тази сутрин.
Рут помълча, а след това попита:
— Ним, как мислиш, ще можеш ли за известно време сам да приготвяш закуската си?
Ним я изгледа учудено.
— Разбира се, но защо?
— Може би ще се наложи да замина за известно време — каза Рут, а после уточни. — Всъщност заминавам. Може би ще отсъствам една седмица, а може и повече.
Ним остави закуската си и се вторачи в нея.
— Къде отиваш? Какво ще правиш там?
— Мама ще гледа Лия и Бенджи, докато ме няма, а мисис Блеър ще идва да почиства, както обикновено. За теб ще остане само да се погрижиш за вечерята си, което не вярвам да те затрудни.
Ним не обърна внимание на намека.
— Ти не ми отговори на въпроса, Рут? Къде отиваш? — попита той настоятелно.
— Няма нужда да повишаваш тон, Ним — каза Рут твърдо. — Чух много добре въпроса ти, но като се има предвид как стоят нещата между нас, не смятам за необходимо да ти отговарям. Нали?
Ним мълчеше. Той знаеше много добре какво имаше предвид Рут — защо трябваше двоен стандарт? Ако той е избрал да нарушава правилата на семейното огнище, като си позволява най-различни авантюри и не се прибира вечер, защо и Рут да не се ползва с подобна свобода, и то без обяснения?
От тази гледна точка нейният апел за равнопоставеност, за какъвто смяташе Ним това нейно изявление, беше основателен. Но въпреки всичко това Ним усети прилив на ревност, защото вече беше сигурен, че Рут имаше връзка с друг мъж. По-рано не беше сигурен и макар в много семейства да съществуваха подобни негласни споразумения, той трудно би могъл да приеме подобно нещо.
Рут прекъсна размишленията му.
— И двамата сме наясно, че от доста време нашият брак се държи само на формалната си страна Досега не сме говорили по този въпрос, но явно трябва.
Този път Рут не успя да сдържи треперенето на гласа си, въпреки че приложи всички усилия той да прозвучи твърдо.
Той я попита:
— Искаш ли сега да поговорим?
Рут поклати глава:
— Може би когато се върна. Веднага щом уредя нещата, ще ти кажа кога ще замина.
— Добре — каза Ним мрачно.
— Не си си изял закуската.
— Не мисля, че ми се яде…
Независимо от разговора с Рут, който не му излизаше от главата по време на целия път до офиса, грижите на компанията ориентираха бързо мислите му другаде.
Тази сутрин рояци служители с угрижени лица от финансовия и юридическия отдел влизаха и излизаха от кабинета на председателя на управителния съвет. Непрекъснато се провеждаха заседания и съвещания, подчинени на една-единствена тема. — Как може компанията, без да се повишават цените на електроенергията, да продължи да провежда програмата си за развитие и в същото време да не изпитва финансови затруднения. Решението беше предопределено, нямаше никакъв друг изход, освен да се съкратят драстично разходите.
Председателят на управителния съвет едва се сдържаше. Той се разхождаше нервно из кабинета си, потънал в размисъл. В един момент той каза:
— Защо когато цените на хляба се покачват заради инфлацията или цените на месото, или започва да струва все по-скъпо да отидеш на футболен мач или на кино, всички го приемат безропотно, а когато ние заявим, че не можем да доставяме електроенергия на досегашните цени и имаме сериозни основания за това, никой не ни вярва!