Оскар О’Браян, главният юрисконсулт на компанията, му отговори, докато палеше една от неизменните си пури.
— Те не ни вярват, защото така са ги научили политиците, тръгнали на лов за гласове. Те се целят именно в подобни на нашата компания за комунални услуги. Къде ще намерят по-добра мишена?
Председателят изфуча:
— Политиците! Те са най-отвратителното племе! Именно те създадоха инфлацията, влошиха я, влязоха до шия в дългове и всичко това само и само да получат още гласове и да се задържат възможно най-дълго на постовете си. Но тия негодници освен всичко се опитват да обвинят за инфлацията бизнесмените, синдикатите, всички, с изключение на тях самите. Ако не бяха политиците, изобщо нямаше да има нужда да искаме увеличение на цените.
Шарлот Ъндърхил, вицепрезидентката по финансовите въпроси и четвъртият човек в кабинета на Ерик Хъмфри, промърмори:
— Амин!
Мисис Ъндърхил, висока тъмнокоса жена на около четиридесет години, днес също беше разтревожена за разлика от обикновено. Поведението й беше напълно понятно, помисли си Ним. Каквото и да бъдеше решението, взето във връзка с отказа на комисията да се увеличат тарифите за електроенергия, мерките щяха да бъдат крути и именно тя трябваше да следи за стриктното им изпълнение.
Ерик Хъмфри, който вече бе спрял неспокойно да се разхожда напред-назад, попита:
— Може ли някой от вас да ми обясни защо всички проекти, които предлагаме за одобрение, се провалят? Подходът ни ли не е верен или правим някои стратегически грешки?
— Сигурен съм, че подходът ни не е бил погрешен — каза О’Браян. — Проучванията ни бяха сериозни, както и разработката на стратегията.
Зад тези две реплики беше скрита практиката, до която прибягваха почти всички компании за комунални услуги. Всеки път, когато в комисията по Комуналните услуги се назначаваше нов член, заинтересованите компании правеха подробно психологично проучване на индивида. Материалът се изучаваше внимателно от психолози, за да могат да се открият неговите предразсъдъци, с които трябва да се съобразяват, и слабостите, които могат да бъдат използвани. Това беше процедурата, която в компанията се обозначаваше с термина „подход“.
По-нататък някой от ръководството на компанията се опитваше да се сприятели с въпросния човек, канеха го на гости, на партия голф, предлагаха му се дефицитни билети за спортни състезания или биваше канен на риболов за пъстърва. Всичките тези мероприятия се организираха изискано, дискретно, без излишно разточителство. Понякога съвсем случайно се повдигаха въпроси, свързани с проблемите на компанията, но никога не се искаха директно услуги. Тази тактика често пъти даваше добри резултати, но понякога пък изобщо нямаше ефект.
— Ние знаехме, че така или иначе двама от членовете на комисията щяха да гласуват против нашето предложение — каза юрисконсултът. — Също така ни беше известно, че двама от останалите трима ще ни подкрепят. Решаващият глас беше този на Сий Риид. Ние поработихме над Рийд и мислехме, че и той ще подкрепи нашата позиция, но очевидно сме сгрешили.
Сий Рийд беше доктор по икономика, който, преди да дойде в комисията, беше чел лекции в университета. Деловият му опит се свеждаше почти до кръгла нула. Но Сий Рийд беше работил в тясно сътрудничество с губернатора на Калифорния по време на две избирателни кампании и мнозина предполагаха, че когато губернаторът се премести от Сакраменто в Белия дом, което беше заветната му цел, Сий Рийд щеше да стане началник на канцеларията му.
Ним си помисли, че решението на Рийд явно е било продиктувано от насрещните му политически планове. Как ли се е забавлявал с техните старания!
— Докато предложението беше в комисията, нямаше ли поверителни беседи с членовете на комисията? Не бяха ли постигнати компромисни варианти? — попита Ерик Хъмфри.
Шарлот Ъндърхил му отговори:
— И на двата ви въпроса отговорът е „да“.
— В такъв случай, ако приемем, че са били постигнати компромисни решения, какво е станало?
Мисис Ъндърхил само сви рамене.
— Ангажиментите, които се поемат в поверителни беседи, не са обвързващи. Трима от членовете на комисията пренебрегнаха съветите на членовете на техните екипи, в това число и Рийд, въпреки че върху тях бе проведена колосална работа.
Ето още едно нещо, за което обикновеният гражданин едва ли се досеща, помисли си Ним, а именно преговорите, които предшестват всяко едно така наречено „публично обсъждане“.