— Кажи ми откъде Арт Ромео е получил подобна информация?
Ним беше виждал Арт Ромео. Той беше един дребен ловък човечец, който самият приличаше на крадец.
— Нека ти кажа нещо, Ним. Никога недей да задаваш подобен въпрос на полицай, нито на човек от отдела „Защита на собствеността“. Понякога подобна информация се дава поради завист, понякога искат пари, но във всеки случай той трябва да бъде защитен. А това не става, като казваш името му наляво-надясно. И аз не съм питал Арт.
— Добре, Хари — съгласи се Ним. — Но ако знаем, че в тази сграда има незаконна инсталация, защо веднага не предприемем нещо?
— Защото, ако го направим, никога няма да узнаем кой стои в дъното на тази работа. Нека да ти кажа някои от нещата, които открихме.
— През цялото време се надявах, че ще го направиш — каза Ним.
— Компанията, която притежава тази сграда, се казва „Зако Пропъртиз“. Те имат и други помещения — апартаменти, офиси, помещения, които дават под наем на супермаркетите. Ние решихме, че ако са постъпили така на едно място, нищо чудно да го направят и другаде, ако вече не са го направили. В момента Арт Ромео се занимава именно с проучването на положението. Затова го освободих от всички останали текущи задачи.
— А защо плащаш на портиера да наблюдава помещението?
— Защото, когато се касае за нещо по-голямо, е твърде вероятно да наминат, за да проверят устройствата. В такъв случай портиерът ще ни уведоми. Той работи там от дълги години и познава всички. Той и така ни каза доста неща. Каза, че работата била свършена от четирима мъже, които идвали на два пъти с добре снабдени сервизни микробусчета. Това, което ме интересува, са номерата на микробусчетата и по-прецизно описание на хората.
Ним стигна до извода, че вероятно самият портиер е подал началната информация, но реши да не повдига въпроса.
— И ако получиш тези доказателства, какво следва?
— Ще докараме на място полицията и областния прокурор. Аз знам с кого трябва да се свържа, за да се задействат нещата Но засега си мълча. Колкото по-малко хора са в течение, толкова по-добре.
— Добре, Хари. Нещата изглеждат доста обещаващи, но има две неща, които те моля да забравиш. Първото е да предупредиш Ромео да бъде нащрек. Ако работата наистина е голяма, може да бъде и опасна Другото е да ме държиш в течение.
Шефът на отдела за опазване на собствеността широко се усмихна и отсече:
— Дадено, сър!
На Ним му се стори, че Хари Лондон едва се сдържа да не отдаде чест по всички правила.
5
По традиция годишното заседание на GSP & L беше спокойна и в много случаи скучна процедура. Обикновено идваха не повече от двеста акционери от съществуващите половин милион. Повечето пренебрегваха това мероприятие. Това, което единствено ги вълнуваше, бяха редовните тримесечни дивиденти, които до този момент можеха да се сравнят по надеждност и предсказуемост единствено с четирите годишни сезона.
Този път обаче беше съвсем различно.
В дванадесет на обяд, два часа преди определеното време, тълпи акционери представяха удостоверенията си и нахълтваха в залата на хотел „Сейнт Чарлз“. Самата зала позволяваше да се съберат не повече от две хиляди души. Към 12,15 потокът от хора се превърна в река, а към 12,30 реката беше вече порой.
Повечето от пристигащите бяха възрастни хора, някои се подпираха на бастуни, имаше и хора в инвалидни колички. Мнозинството от тях не бяха добре облечени. Някои носеха със себе си термоси с кафе и сандвичи, с които щяха да обядват, докато чакаха.
Настроенията бяха ясни от самото начало те варираха от обида до открит гняв. Те едва се сдържаха да проявят обичайната любезност към служителите на GSP & L, които проверяваха документите им. Някои от акционерите, които чакаха ред, бяха настроени доста войнствено.
Към един часа, точно час преди откриването на събранието, двете хиляди места в залата бяха заети, имаше място само за правостоящи, а потокът от желаещи да влязат се увеличаваше. Балната зала на хотела се бе превърнала в невероятен пазар, бръмчащ от озлобени гласове, кипящ от преговори и спорове на хора разделени на групички. От време на време отделни думи и фрази можеха да се чуят отчетливо.
— Казваха, че били надеждни акции и ние си вложихме всичките спестявания…
— … безотговорни, некадърни директори…
— … сметките и без това станаха астрономични, тогава защо не изплащат дивидентите.
— Ами ако откажем да си отидем, докато не…
Вариациите на тази тема бяха безкрайни, но едно оставаше неизменно — явно основният враг беше ръководството на GSP & L.
Между навалицата сновяха двама журналисти, които събираха пикантни изрази, за да оживят материалите си.