Една възрастна жена с прошарена коса даваше интервю. Да, тя е прекарала четири дена в път, за да дойде от Тампа, Флорида. Дошла е с автобус, защото така е най-евтино, а тя е затруднена с парите, особено сега. Тя обясняваше как преди пет години напуснала работата си в един магазин, където била продавачка, и отишла в дом за престарели, като спестяванията си вложила в акции на GSP & L.
— Бяха ми казали, че е дори по-сигурно, отколкото в банка. Сега, когато няма вече да получавам пари от компанията, трябва да напусна дома и направо не знам къде да отида.
За идването си в Калифорния тя каза следното:
— Не можех да си позволя да дойда, но не можех и да стоя настрани от всичко това. Исках само да разбера защо тези хора ми причиняват това.
Докато траеше този емоционален монолог, един репортер я записваше на касетофон, фотографите снимаха в едър план и снимките несъмнено щяха да излязат на следващия ден на първите страници.
В залата бяха допуснати само фотографи. Екипите на телевизията се възмущаваха във фоайето, но Тереза Ван Бърен беше непреклонна.
— Ако ви пусна всичките вътре, това годишно събрание ще заприлича по-скоро на цирк!
Един от телевизионния екип отбеляза ехидно:
— От това, което виждам, то вече е е заприличало на цирк.
Тереза Ван Бърен беше първата, която забеляза още в 12.30, че местата в балната зала ще бъдат крайно недостатъчни. Набързо проведените разговори с управата на хотела осигуриха отварянето на още една зала, която можеше да приюти още хиляда и петстотин желаещи.
Новопристигащите обаче се възмутиха:
— Глупости! Аз не съм дошла, за да седя в някаква второкласна дупка! — развика се една едра и червендалеста жена.
Тя продължи:
— Аз съм акционер и имам право да присъствам наред с всички останали на годишното събрание! — с едната си ръка тя отмести човека от охраната, а с другата повдигна ограждащата лента и влезе в балната зала.
Неколцина веднага последваха примера й. Пазачът безпомощно вдигна рамене, после отново сложи ограждащата лента и се опитваше да насочи човешкия поток към допълнителната зала.
Един сериозен слаб мъж се обърна към Тереза Ван Бърен:
— Това, което правите, е направо смешно! Аз съм дошъл тук чак от Ню Йорк! Аз имам въпроси, които искам да задам.
— Не се притеснявайте, в другата зала ще има микрофони и ще имате възможност да зададете въпросите си и да получите отговор на тях.
Мъжът погледна с неприкрито отвращение бълбукащата тълпа.
— Повечето от тези хора са само дребни акционери. Аз представлявам десет хиляди акции.
Един глас от тълпата го прекъсна:
— Аз имам двадесет, господине, но и моите права са същите като и вашите!
В крайна сметка и двамата бяха убедени да преминат в малката зала.
— Това, което каза за дребните акционери, беше самата истина — каза Тереза Ван Бърен на Шарлот Ъндърхил, която току-що се беше присъединила към нея във фоайето.
Вицепрезидентката добави:
— Повечето от присъстващите притежават не повече от десет акции. Изключение са тези с повече от сто.
Нанси Молино от „Калифорния Икзаминър“ също наблюдаваше непрекъснатия поток от хора, застанали близо до двете жени.
— Чухте ли това? — попита я Тереза Ван Бърен. — Това е противно на схващането, че сме огромна, монолитна компания. Именно тези хора, които виждате пред себе си, я притежават.
Нанси Молино отговори скептично:
— Но има и много богати акционери, нали?
— Има, но не толкова, колкото предполагате — намеси се Шарлот Ъндърхил. — Петдесетина процента от нашите акционери имат не повече от сто акции. Най-големият ни акционер всъщност е един тръст, който притежава осем процента от всички акции. Подобно е положението и в други компании за комунални услуги.
Това изявление обаче не впечатли журналистката.
— Нанси, не съм ви виждала, откакто написахте оная статийка за Ним Голдман. Действително ли трябваше да правите това? Ним е много почтен и работлив служител.
Нанси леко се усмихна и с изненадан глас попита:
— Защо, не ви ли хареса? Моят редактор каза, че е страхотна!
Тя продължаваше да оглежда навалицата с подчертана невъзмутимост. След минута тя заяви:
— Хората от GSP & L явно никоя работа не могат да свършат като хората: вижте, повечето хора са еднакво недоволни и от размера на сметките си за електроенергията, и от положението с дивидентите им.
Тереза Ван Бърен проследи погледа на журналистката и видя огромната тълпа, обкръжила сътрудниците на разплащателния отдел на компанията. Имайки предвид, че повечето от акционерите на GSP & L се явяваха и потребители на електроенергията на компанията, на подобни годишни събрания имаше и специални представители на Голдън Стейт, които разясняваха въпроси, свързани с проблемите на газа и електричеството На гишето имаше трима служители, които приемаха и вземаха отношение по жалбите на клиентите. Очертаваше се огромна опашка.