Някакъв нов глас се намеси и лампичката на таблото до Ерик Хъмфри сочеше, че гласът идва от допълнителното помещение.
— Каква е процедурната ви забележка? — попита Ерик Хъмфри.
— Протестирам, господин председател срещу начина по…
Хъмфри го прекъсна:
— Представете се, моля ви!
— Името ми е Хоумър Ингерсол. Аз съм адвокат и притежавам триста ваши акции и представлявам собственика на още двеста.
— Каква е вашата забележка, мистър Ингерсол?
— Възразявам срещу лошата и некомпетентна организация на това събрание. Мнозина от нас бяха третирани като втора категория и бяха набутани в страничната зала, без да имат възможност да вземат реално участие…
— Но вие вземате участие, мистър Ингерсол. Съжалявам, ако поради повишения интерес…
— Аз повдигам процедурен въпрос, господин председател, и още не съм свършил.
Ерик Хъмфри се отказа да се съпротивлява.
— Добре, довършете забележките си, но, ако обичате, по-накратко.
— Може би не знаете, но и допълнителната зала е претъпкана. Мнозина от акционерите стоят отвън и не могат да влязат. Аз говоря от тяхно име, тъй като те са лишени от своите основни права.
— Действително не съм знаел — каза Ерик Хъмфри. — И признавам, че подготовката ни явно не е била на нужното ниво.
Една жена се изправи и извика:
— Всички вие трябва да си подадете оставките! Едно събрание не можете да организирате!
Други гласове повториха думите й:
— Да, оставка! Оставка!
Ерик Хъмфри стисна устни За момент изглеждаше дори, че нервничи, което рядко му се случваше. Той събра силите си и продължи:
— Броят на участниците в събранието е безпрецедентен…
Думите му прекъсна глас от залата:
— Безпрецедентно беше и спирането на дивидентите ни!
— Това, което мога да ви кажа, е, че ние предприехме тази крачка като крайна мярка, и то с голяма неохота…
Гласът отново се намеси.
— Обаче не си съкратихте тлъстите заплати, нали?
— Вижте — продължи Хъмфри, — ние съзнаваме всичките затруднения и неудобства…
В следващия миг едновременно станаха няколко неща.
Един домат, хвърлен от някоя точна ръка, улучи председателя на управителния съвет по лицето. Доматът се разтече, като оставяше червени петна по ризата и сакото му.
След това, като по сигнал, към подиума полетяха домати и яйца Повечето от публиката станаха на крака; някои от тях се усмихваха, но други се озъртаха неодобрително в същия миг се чу нарастващ шум отвън.
Ним стоеше в центъра на залата, където беше останал още когато колегите му се бяха качили на подиума Той се опитваше да намери източника на хвърчащите предмети и да се опита да се намеси. В същия миг той видя Дейвид Бърдсонг. Както и преди половин час, той говореше по портативната си радиостанция. Ним предположи, че дава указания. Той се опита да си пробие път натам, но се оказа невъзможно. В цялата зала вече цареше пълен хаос.
В един момент Ним се сблъска с Нанси Молино. Лицето й изразяваше неувереност.
Ним не успя да се сдържи:
— Предполагам, че умирате от удоволствие и събирате материал, за да можете да продължавате да пишете вашите долни статийки!
— Аз само отразявам фактите, Голдман.
— Отразявате фактите… Сигурно е така, но го правите едностранно и пристрастно. Под влияние на импулс Ним посочи фигурата на Дейвид Бърдсонг, който в момента говореше по радиостанцията си. — Защо не отразите това?
Изтъкнете ми поне една причина, поради която да трябва да го направя.
— Убеден съм, че именно той дирижира този безпорядък днес тук.
— Имате ли някакви доказателства?
— Не — неохотно призна той.
— В такъв случай позволете ми да ви кажа нещо. Независимо дали той е допринесъл за безпорядъка или не, всичко това се случи днес, защото мнозина считат, че GSP & L не се управлява, както трябва Не можете ли да погледнете истината в очите?
И като му хвърли поглед, изпълнен с презрение, Нанси Молино си тръгна.
Шумът, който се чуваше отвън, се усили и не след дълго нова вълна от хора се присъедини към бъркотията вътре в залата. От улицата напираха и други желаещи, понесли лозунги и плакати против GSP & L.
Цялата история се изясни по-късно: всъщност не многобройните акционери, които не бяха успели да се доберат до двете зали, бяха призовали останалите от тълпата да им съдействат да проникнат вътре Със съвместни усилия те са успели да пометат всички прегради по пътя си и се втурнаха във фоайето на хотела.
Както Ним подозираше, но за съжаление не можеше да го докаже, Дейвид Бърдсонг дирижираше цялата постановка от хвърлянето на доматите до нахлуването на тълпата вътре в хотела по радиостанцията си. Представителите на „Светлина и енергия за хората“ си бяха послужили с един много елементарен ход — просто неколцина от тях бяха закупили по една акция на компанията Голдън Стейт и по този начин получиха правото да се намират в залата по време на събранието.