В последвалата неразбория малцина чуха как Ерик Хъмфри съобщи по високоговорителите:
— Събранието се закрива временно. То ще продължи работа след около половин час.
6
В гостната на апартамента си Карен посрещна Ним със същата лъчезарна усмивка, за която той си спомняше от предишната им среща.
— Знам, че не ти е било леко тази седмица. Четох за годишното събрание на вашата компания и гледах репортажи по телевизията — каза тя със съчувствие.
Ним инстинктивно се намръщи. Разбира се, телевизията си бе направила труда да отрази единствено безредиците, без да обърне внимание на последвалите петчасови дискусии, въпроси, заседания и решения на събранието. Но Ним трябваше също така да признае, че те самите бяха постъпили недалновидно, като не бяха осигурили достъп на телевизионните екипи до залата.
По време на половинчасовата почивка редът бе възстановен и заседанието продължи, както беше първоначално запланувано. На събранието нямаше никакви съществени промени, освен че акционерите бяха ужасно изморени, но за сметка на това бяха казани много от нещата, които трябваше да се кажат гласно. За голямо учудване на Ним най-сериозна от излезлите на следващия ден статии се оказа тази на Нанси Молино в „Калифорния Икзаминър“.
— Ако нямаш нищо против, бих искал поне за малко да изхвърля от съзнанието си мислите за този цирк — каза Ним.
— Разбира се, Ним. Всъщност дори не знам какво точно значи „годишно събрание“…
Ним се усмихна леко, а после каза:
— Много ми харесаха твоите стихове. Публикувала ли си нещо?
Тя едва забележимо поклати глава и Ним си спомни, че всъщност това бе единствената част от тялото й, която се движеше.
Ним беше дошъл тук отчасти защото му се искаше макар и за малко да избяга от лудницата на GSP & L, но също така имаше силното желание да види Карен Слоун. Сега, когато я гледаше, изпълнена с очарование, Ним разбра, колко дълбоко е било това желание.
Ним дори за миг си помисли, че сигурно се влюбва. Това би било обаче едно изключение в неговата практика: той често бе имал връзки, в които имаше само секс, а не любов, но не му се беше случвало да има само любов, без секс, както щеше да бъде с Карен.
— Аз пиша стиховете за собствено удоволствие — каза Карен. — А в момента работих над една реч.
Ним вече беше забелязал електрическата пишеща машина зад гърба й и другите листа, разхвърляни върху масата.
— Каква е тази реч?
— Речта е за едно заседание на юристите. В момента съюзът на юристите на щата разглежда състоянието на законите, отнасящи се до нетрудоспособните хора. Някои от тези закони са доста добри, други — не чак толкова. Именно върху това правя някои проучвания.
— Ти обясняваш на юристите правните системи? — попита Ним с голямо учудване.
— Защо не? Те просто са затънали в теорията и имат нужда от някой, който познава тези закони и разпоредби на практика. Ето защо се обърнаха към мен. Пък и не ми е за първи път да правя подобни изказвания и да разяснявам някои недоразумения.
— Какво имаш предвид под „недоразумения“?
Докато те разговаряха, от кухнята се чуваше оживление. Когато Ним се бе обадил сутринта, Карен го бе поканила на обяд. Вероятно в този момент Джоузи, домашната помощничка на Карен, приготвяше обяда.
— Преди да ти отговоря на въпроса, мога ли да те помоля да ми помогнеш — каза Карен. — Би ли преместил левия ми крак, понеже чувствам, че е отекъл?
Ним се изправи и несигурно се приближи към количката. Единият крак на Карен бе качен върху другия.
— Моля те, просто го премести — тя каза делово.
Ним протегна ръка и изведнъж усети топлината на краката й под найлоновите чорапи. Те бяха елегантни и красиви.
— Благодаря ти, имаш много нежни ръце — каза Карен. — Това е един пример за така наречените „недоразумения“ — повечето хора смятат, че парализираните са лишени от всякакви усещания. Но не с всички е така. Например аз, дори и да не мога да се движа, изпитвам усещания както всички останали. Именно затова се налага често да променям положението на тялото си.
— Вероятно си права — каза Ним. — Трябва да призная, че и аз по-рано бях заблуден по същия начин.
— Знам — каза тя закачливо. — Но трябва да ти призная, че усещах ръцете ти върху краката си и ми беше много приятно.
В този момент в главата му започнаха да се въртят най-невероятни мисли, но той успя отново да се концентрира и попита: