Ръката на Лутър Слоун беше твърда и грубовата, но независимо от това чиста и добре поддържана Той беше облечен с работен комбинезон, който обаче, също както и ръцете му, беше чист и с акуратни кръпки на няколко места.
Майката на Карен също се поздрави с Ним.
— Много мило от ваша страна, мистър Голдман, че посещавате дъщеря ни. Зная, че тя много цени това, както и ние.
Мисис Слоун беше дребна, спретната жена. Косата й беше вързана на кок, а дрехите й бяха доста скромни. Тя изглеждаше доста по-възрастна от съпруга си, но съдейки по Карен, на младини сигурно е била красавица.
— Единствената причина, поради която идвам тук, е, понеже ми е приятна компанията на Карен — каза Ним.
Когато всички седнаха, Джоузи донесе един кафеник и четири чаши. Мисис Слоун наля кафето и помогна на Карен да отпие от своето.
— Татко, как вървят твоите работи? — попита Карен.
— Можеше да бъде и по-добре — въздъхна Лутър Слоун. — Материалите непрекъснато поскъпват, мистър Голдман. И когато включа в сметката материалите и труда, на хората им се струва, че ги мамя.
— Всичко това много добре ми е известно — каза Ним. — И нашата компания Голдън Стейт я обвиняват по същите причини.
— Но вашата компания е голяма и със стабилен гръб. А моята фирма е малка. Имам само трима работници и самият аз им помагам. Но да ви кажа честно, мистър Голдман, има дни, в които си казвам, че всичко това не си заслужава труда. Пък и тези справки, които се изискват от правителството — понякога ги попълвам през целия уикенд и недоумявам за какво е нужно това.
Хенриета Слоун прекъсна съпруга си.
— Лутър, целият свят не е длъжен да ти слуша проблемите.
Мистър Слоун само поклати глава.
— Попитаха ме как върви бизнесът и аз отговорих. Това беше.
— Както и да е, Карен. Тези неща не бива да те притесняват. Ние ще ти купим едно микробусче. За първата вноска вече сме събрали парите, а за останалите иде вземем назаем.
— Мамо, не е толкова наложително. Аз излизам и сега, с помощта на Джоузи — каза Карен.
— Но нямаш възможност да излизаш толкова често, колкото би искала — мисис Слоун сви устни. — Много скоро ще имаш микробусче, скъпа. Обещавам ти.
— Аз също се бях замислил по този въпрос — каза Ним. — По време на предишното ми посещение Карен ми бе споменала за микробусче, в което може да влиза количката и което ще кара Джоузи.
— Много ви моля — каза твърдо Карен. — Престанете да се безпокоите за мен!
— Аз не се притеснявам — продължи Ним. — Въпросът е в това, че нашата компания използва подобни микробусчета, които след две-три години продава на доста изгодни цени. Много от тях са в доста добро състояние. Ако искате, бих помолил някой от нашите служители да ви подбере нещо по-изгодно.
Лутър Слоун засия:
— Това много би ни помогнало. Естествено, микробусчето след това допълнително трябва да се приспособи, за да може количката свободно да влиза в него.
— Може би ще можем да ви помогнем и за това. Не съм сигурен, но ще проверя.
— Ще ви запиша телефона ни — каза Хенриета Слоун. — Обадете ни се, щом като имате някакви новини.
— Нимрод — каза Карен, — много си мил и внимателен.
Разговорът продължи с удивителна лекота и едва когато си погледна часовника, Ним осъзна колко време бе минало, откакто бе дошъл при Карен.
Той каза:
— Ще трябва да тръгвам.
— Ние също — добави Лутър Слоун. — Аз работя върху едни газови тръби в една сграда наблизо и работата трябва да се свърши до довечера.
— Ако си мислите, че аз нямам работа, не сте прави — обади се Карен. — Аз също трябва днес да си добърша речта.
Родителите на Карен се сбогуваха. Преди да ги последва. Ним остана за малко насаме с Карен. Той понечи да я целуне по бузата, но Карен обърна главата си така, че устните им се срещнаха. Карен прошепна:
— Ела пак скоро…
Ним се качи в асансьора заедно с родителите на Карен. През цялото време и тримата мълчаха, всеки погълнат от собствените си мисли. След малко Хенриета каза:
— Правим каквото можем за Карен, но понякога ни се струва, че не е достатъчно.
— Не вярвам Карен да усеща нещата по този начин. От това, което ми е казала, знам, че тя извънредно много цени вашата подкрепа и загриженост.
Хенриета само поклати глава.
— Това, което правим, е най-малкото, което можем да направим за нея. И вероятно никога няма да можем да изкупим пред нея това, което сторихме преди години.
Лутър хвана нежно жена си за ръката:
— Мила, моля те, недей да се измъчваш. Толкова много пъти сме говорили за това…
Хенриета рязко се обърна към него.
— Ти вечно говориш едни и същи неща!