Ним си помисли с ирония, че още веднъж стратегията да не се представят публично повече от необходимото служителите на компанията, няма да се отнася за него. На всички предстоящи заседания Ним щеше да бъде един от главните свидетели, и то не по техническата страна на проекта, както повечето представители на компанията, а по-скоро по генералната стратегия на GSP & L.
О’Браян щеше да задава някои от въпросите и те двамата с Ним вече бяха направили няколко репетиции, в които участваше и Рей Паулсен. По време на съвместната им работа Ним и Рей Паулсен бяха успели да потиснат взаимната си неприязън и на моменти стигаха почти до приятелски беседи.
Като се възползва от ситуацията, Ним повдигна пред Паулсен въпроса за микробусчето за Карен, тъй като транспортните средства се числяха към направление „Снабдяване с електроенергия“.
За негово учудване Рей Паулсен веднага прояви заинтересованост и разбиране. Само два дни след техния разговор Рей вече беше намерил подходящо микробусче, което в следващите дни предстоеше да се продава. Дори нещо повече, Паулсен сам приготви проекти за някои модификации, които биха позволили количката на Карен лесно да влиза в кабината и да се закрепя за нея по време на пътуването. Карен също се бе обадила на Ним, за да му каже, че е идвал техник от GSP & L, който измерил количката и проверил състоянието на електрическото захранване.
— Едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали — му каза тя по телефона, — е това, че си видял онази червена точица върху картата и че дойде при мен. Кога ще дойдеш пак, скъпи Нимрод? Надявам се, че ще е скоро.
Той й беше обещал, че ще мине. По-късно Ним се обади на родителите на Карен, които бяха много доволни от развитието на въпроса с микробусчето и бяха вече осигурили банков заем, който да покрие почти цялата му стойност.
Гласът на Оскар О’Браян върна Ним към действителността.
— Предполагам, че всички са наясно колко продължителни могат да бъдат обсъжданията на проекта Турнипа.
Рей Паулсен каза мрачно:
— Прекалено продължителни!
Тереза Ван Бърен попита:
— Колко време даваш, Оскар, ако приемем най-добрия случай?
— Ако предположим, че се представим успешно пред комисиите и ако приемем едно средно протакане, каквото без съмнение ще предприемат нашите опоненти, бих казал шест-седем години.
Главният юрисконсулт още веднъж погледна записките си.
— Също така би могло да ви заинтересуват разходите. Моят отдел направи изчисления, че само за провеждането на обсъжданията, независимо от изхода, разходите ще бъдат около пет и половина. Допълнително ще трябват още няколко милиона за проекти по защитата на околната среда. Мисля, че картината е ясна.
— Тес, нека всичко това стане достояние на широката публика — каза Ерик Хъмфри на директора по връзките с обществеността.
— Ще направя каквото е по силите ми — каза Тереза Ван Бърен, но много се съмнявам, че някой извън тази стая ще се заинтересува от подобна информация.
— Ще ги заинтересува, когато им спрат тока — обади се Ерик Хъмфри. — Сега нека пристъпим към разглеждането на останалите ни проекти — Финкасъл и Девилс Гейт.
О’Браян докладва, че и по тези две линии са преминати само първите бюрократични препятствия. А в същото време се засилва опозицията срещу тези два проекта.
Докато го слушаше, Ним усети как започва да се ядосва на мудността на системата и на недостатъчната ангажираност на компанията, която не можеше да вземе по-остри мерки. Ним предчувствуваше, че щеше да има проблеми с обсъждането на проекта Турнипа. Проблеми да запази самообладание, да не се поддава на провокации и да потиска желанието си да каже истината направо и открито.
8
Ерик Хъмфри седеше в неудобно високо свидетелско кресло с висока облегалка. Той бе прекарал там повече от половин ден и лицето му вече се бе зачервило от възмущение.
На три крачки от него се намираше Дейвид Бърдсонг, който презрително го поглеждаше, поклащаше се на петите си и задаваше въпроси.
— Явно не сте добре със слуха, затова ще повторя въпроса си: колко получавате на година?
Хъмфри, който се колебаеше още при първото задаване на въпроса, отново отправи поглед към Оскар О’Браян, който само леко повдигна рамене.
Председателят на управителния съвет на GSP & L отговори със стиснати устни:
— Двеста четиридесет и пет хиляди долара.
— Не, приятелю, не ви питам за приходите на компанията, а за вашите — каза Бърдсонг, като го съпроводи с театрален жест с ръка.
Хъмфри обаче явно не намираше нищо смешно в това.
— Именно цифрата на моята заплата ви съобщих.