В началото на днешното заседание като пръв свидетел беше призован Джей Ерик Хъмфри.
По изричен съвет на О’Браян председателят на управителния съвет набързо представи достойнствата на проекта и преимуществата на терена. След това той отговори на въпросите на представителите на комисията и на Родерик Причет от клуб „Секвоя“. Процедурата беше конструктивна, а въпросите и отговорите — достатъчно коректни. Обаче Дейвид Бърдсонг, който се яви от името на „Светлина и енергия за хората“, възбуди духовете в залата и предизвика бурния възторг на своите поддръжници.
— Е, мистър Хъмфри — продължи той. — Сигурно се събуждате сутрин и си мислите, че все нещо трябва да направите, за да оправдаете една подобна заплата. Прав ли съм?
Той скочи на крака и каза:
— Протестирам!
— Поддържам протеста произнесе се председателят на комисията.
На Бърдсонг обаче всичкото това не направи ни най-малко впечатление.
— Е, щом е така, ще задам въпроса си по друг начин: „Мислиш ли, скъпи Ерик, че основна част от работата ти е да си измисляш разни проектчета като това в Турнипа, които да носят още по-големи доходи на твоята компания?“
— Протестирам!
Бърдсонг се обърна към юрисконсулта на GSP & L и му каза:
— Абе ти защо не си се записал на касета, вместо всеки път да си отваряш устата?
В залата се чуха смехове и нестройни ръкопляскания. В същото това време председателят на комисията се съветваше със седящия до него възрастен мъж, който беше дългогодишен председател на комисии при подобни публични обсъждания.
— Протестът не се приема — заяви председателят на комисията, а после продължи. — Мистър Бърдсонг, ние позволяваме доста голяма свобода при подобни публични обсъждания, но ви моля все пак да се отнасяте към свидетеля с нужното уважение и да не използвате обръщения от сорта на „приятелю“ или „скъпи Ерик“. Също така бих искал да получа вашето уверение, че всичките ви въпроси имат пряко отношение към обсъждането.
— Как да нямат отношение! Имат и още как! — избухна Бърдсонг. Продължението вече бе казано с по-благ тон. — Господин председателю, аз съм обикновен човек и уважавам обикновените хора. Не съм толкова излъскан и важен адвокат като приятелчето Оскар… Тъй че, ако правя някои грешки или се държа неподходящо…
— Просто продължавайте. Моля ви! — въздъхна председателят на комисията.
— Ама разбира се! — Бърдсонг отново се обърна към Ерик Хъмфри. — Нали чухте какво каза човекът! Тъй че не му губете времето, ами си отговаряйте на въпроса!
О’Браян отново се намеси:
— Какъв въпрос? Аз не си го спомням, пък какво остава за свидетеля!
Председателят на комисията заяви:
— Моля стенографът да повтори въпроса!
Стенографът започна да търси в записките си искания въпрос и след като откри пасажа, го прочете високо:
— … проектчета, като този в Турнипа, които да носят още по-големи доходи на твоята компания?
— Смисълът на проекта в Турнипа — отговори Ерик Хъмфри — е да се предложат допълнителни услуги на обществото, като се предвиждат нарастващите нужди от електроенергия. Печалбата е поставена на второстепенно място.
— Но печалба ще има — настояваше Бърдсонг.
— Естествено. Ние сме акционерна компания и имаме определени задължения към своите акционери.
— Колко ще е печалбата? Милиони?
— Поради голямата стойност на самите инвестиции и на проекта като цяло ще има емисии на акции, които ще могат да бъдат закупени само в случай че…
Бърдсонг рязко го прекъсна:
— Отговорете с „да“ или „не“. Ще има ли милиони печалба?
Председателят на управителния съвет на GSP & L се изчерви.
— Вероятно да.
Мъчителят му отново се заклати напред-назад върху токовете на обувките си.
— Тоест, мистър Хъмфри, имаме само вашата гола дума за това, дали на първо място са услугите или печалбата. Думата на човек, който при реализацията на този чудовищен проект само ще спечели…
— Протестирам! — каза О’Браян уморено. — Това изобщо не е въпрос, а пристрастно и необосновано изказване.
— Е, добре, взимам си думите назад — обади се Бърдсонг, преди председателят на комисията да може да се намеси. — Просто най-искрените ми чувства се проявяват от само себе си.
О’Браян го изгледа подозрително и за момент се замисли дали отново да не протестира, но впоследствие се отказа.
Но както знаеха и Бърдсонг, и цялата аудитория, тези негови думи, независимо че ги оттегли, щяха да останат в официалната стенограма на заседанието. Журналистите също упорито си отбелязваха нещо в бележниците — факт, който не беше забелязан в началото на заседанието.