Това поведение за него беше нетипично. Обикновено той вземаше решенията на часа и обичаше да има пред себе си програма именно тази негова способност му бе завоювала уважението и повишението в GSP & L. Но когато ставаше въпрос за брака му, той проявяваше удивителна нерешителност, или по-скоро нежелание да погледне истината в очите. Ако Рут решеше да го напусне и да подаде за развод, което беше съвсем нормално в случая, той нямаше да се опита да се противопоставя или да я убеждава. Но самият той не можеше да направи първата крачка. Или поне засега.
Преди един ден той беше попитал Рут дали е готова да обсъдят положението, като си спомни думите й: „ние с теб представляваме семейство само на хартия и по някои навици…“
Но тя му отговори с делови тон:
— Не, не съм. Ще ти кажа, когато съм готова.
И така въпросът приключи.
Мислейки си за евентуален развод, Ним все по-често си мислеше за Лия и Бенджи. И двете деца щяха да го преживеят много тежко и Ним се натъжи при мисълта, че може да им причини болка. Но децата преживяваха разводите и самият той познаваше деца, които възприемаха развода на родителите си като прост житейски факт. Нямаше да има и проблеми те тримата да прекарват известно време заедно. Дори можеше да се получи така, че в подобен случай щеше да вижда децата си по-често, отколкото го правеше сега. Това се е случвало и на други бащи.
Но всичко това трябваше да почака, докато Рут се върне, размишляваше той, докато се разхождаше из празната къща.
Ним се обади на родителите на Рут, за да чуе Лия и Бенджи. Те си поговориха за училището, за класа по балет на Лия, за уроците им по плуване. Името на Рут не беше споменавано. Ним усещаше, че Лия чувства, че нещо не е наред, но не смееше да попита.
След като приключи с телефонния разговор, Ним си сипа уиски със сода и погледът му попадна върху портрета на Рут, рисуван преди няколко години. Художникът удивително точно бе уловил изтънчеността и грацията на Рут. Ним се доближи до картината и започна внимателно да я разглежда. Приликата беше удивителна, особено дълбоките сиви очи и лъскавата тъмна коса, както винаги безупречно сресана. Рут беше позирала в един вечерен тоалет без ръкави, който още повече подчертаваше красивите й рамене. На лявото й рамо дори се виждаше една малка бенка, която Рут бе оперирала, след като бе завършена картината.
Ним се замисли и си сипа още едно уиски. След това той се доближи до телефона и набра номера на Хари Лондон. Колкото и да бе невероятно, те не бяха разговаряли близо цяла седмица.
Когато Хари се обади, Ним веднага го попита:
— Искаш ли да наминеш към къщи и да пийнем по нещо?
— Съжалявам, Ним. С удоволствие, но в момента не мога. Имам среща за вечеря и след малко излизам. Чу ли за последния взрив?
— Не. Кога е станало?
— Преди около час.
— Има ли жертви?
— За щастие не, но това е единственото добро нещо.
Хари Лондон му обясни, че този път две взривни устройства с много силен заряд са били сложени в една от подстанциите на GSP & L в покрайнините на града. В резултат на експлозията в момента повече от шест хиляди домове са без електричество. Нямало почти никаква надежда положението да се възстанови до утре.
— Тези откачалки започват да поумняват — каза Хари Лондон — Те вече усещат къде сме най-уязвими и удрят именно там.
— Знае ли се със сигурност, че е същата организация?
— Да „Приятели на свободата“ Обадили са се в редакция „Новини“ на канал 5 на телевизията точно преди експлозията и са казали точно къде ще се случи. Беше обаче твърде късно, за да се предприеме каквото и да било. Това прави единадесет експлозии само за два месеца.
Ним знаеше, че макар и да не беше директно замесен в разследването, Хари все още притежаваше незаменими източници на информация и затова го попита:
— Има ли някакъв напредък в работата на полицията или на ФБР?
— Никакъв. Спомняш ли си какво ти казах по-рано? Ако ченгетата постигнат някакъв успех, то това ще бъде в резултат на някоя немарливост от страна на терористите. Хващам се на бас, че те внимателно проучват следващия си обект, вмъкват се и се измъкват бързо и незабелязано и причиняват възможно най-големи щети. Тия приятели сто на сто знаят че не разполагаме с армия, която да бди над сигурността.
— Поне няма ли заподозрени или някаква следа?