— Намерете доктор и линейка! Бързо!
11
— Може да не съм такъв герой като тебе, но все още имам някакво влияние в този град! — възкликна весело Търстън.
Той излезе от съседната стая, където досега говореше по телефона, и се доближи до Ним. Ним се беше разположил в гостната, облечен в една хавлия, взета назаем от Търстън. Лявата му ръка беше бинтована, а в дясната той държеше неизменното питие — уиски със сода.
Търстън продължи:
— Уредих да ти почистят костюма, и то забележи, в събота сутринта. Ще го донесат след няколко часа.
— Благодаря ти.
В този момент в стаята влязоха жената на Търстън Урсула и по-малката й сестра Дафне, която бе пристигнала от Англия с малкия си син, за да им погостува. Ним вече беше обърнал внимание, че двете жени неимоверно си приличаха. Нито една от тях не беше хубава в традиционния смисъл на думата: и двете бяха високи, с едър кокал, челата им бяха високи, а устните съвсем малко по-големи от тези, които можеха да бъдат сметнати за хубави. Но като личности и двете привличаха вниманието със своята импулсивност и решителност. Ним се запозна с Дафне само преди половин час, но веднага я хареса.
— Има и други новини — каза Търстън. — Работникът, комуто спаси живота, няма да загуби ръката си. Хирурзите казали, че ще могат да я стъкмят по някакъв начин. Е, няма да е в състояние да я използва в електроцентралата, но поне ще може да прегръща жена си и трите си дечица. Да не забравя! Имаш едно послание от жена му. Тя каза, че след обяд ще бъде в църквата заедно с децата си, за да благодари на светците, които ни закрилят, за това, че съществува някой си мистър Ним Голдман, и ще палят свещи за твое здраве. Казвам ти го, в случай че вярваш в тези работи.
— О, Търс — каза Урсула, — спри за малко, защото ще се разплача.
— Ако трябва да бъда откровен — призна си Търстън, — и аз съм малко развълнуван.
— Аз нищо особено не съм направил. Ако не беше вашият човек Фолгер, който да спре линията…
— Слушай ме сега — каза Търстън. — Ти видя как се случва, ти се затича пръв и ако не беше го дръпнал в онзи фатален момент, сега просто нямаше за какво да говорим. Освен това светът има нужда от герои, защо да ги разочароваме?
Урсула изтри очите си с кърпичка и каза:
— Е, сега, като знаем, че историята има щастлив край, можем всичките да се успокоим.
Тя прекоси стаята и развълнувано прегърна и целуна Ним.
— Ето това е от мене вместо свещи!
— Хей, всеки ли може да се включи? — попита Дафне.
— Няма какво да питаш! — усмихна се Ним.
Дафне го целуна с готовност. Устните й бяха меки и топли. На Ним му хареса, особено мимолетния аромат, който остана след нея, когато се отдръпна.
— Е, така е с героите, независимо дали го харесват или не! — каза Дафне.
— Точно тази част от геройството особено ми харесва! — усмихна се Ним.
— Това, от което имаме нужда, е да се повеселим здраво! Какви са ни плановете за довечера? — попита Урсула мъжа си.
Той засия.
— Радвам се, че ме попита. Ще вечеряме и ще танцуваме. С моето гениално предчувствие вече резервирах маса за четирима в Браун Палас.
— Звучи страхотно — каза Дафне. — Ще можем ли да намерим някого да гледа Кийт?
— Не се безпокой, ще измислим нещо — отговори и Урсула.
— И аз се включвам — заяви Ним, — независимо от това, дали ще бъда с костюм или не.
Вечерята, придружена с прекрасно вино и последвана от приятна музика, подейства разпускащо на цялата компания. Ним беше с костюма си, който му бяха донесли съвсем навреме и в доста добро състояние. Заедно с доставката от химическото чистене се появиха репортери и фотографи от „Денвър Поуст“, които искаха да го снимат и да вземат едно кратко интервю.
Малко след това, когато Ним и Дафне седнаха на задната седалка на колата на Търстън, тя стисна ръката му и каза:
— Мисля, че си страхотен! Начина, по който се държиш, и нещата, които правиш… Освен това си и скромен.
Без да знае какво да отговори на това, Ним взе ръката й в своята и продължаваше да я държи, докато си мислеше как ли ще се развият нещата по-късно.
Вече бяха приключили с вечерята Ним и Дафне бяха танцували няколко пъти заедно, като близостта им нарастваше с всеки следващ миг.
В един от моментите, когато те двамата останаха сами на масата, а Търстън и Урсула танцуваха, Ним я попита защо не е потръгнал бракът й.
С откровеност, характерна и за двете сестри, тя му отговори: