— Съпругът ми беше доста по-възрастен от мен. Не си падаше много по секса, пък и рядко му се удаваше да го направи. Имаше и други неща, които не вървяха, но това беше основното.
— Предполагам, че ти не си имала подобни проблеми?
Тя отметна главата си назад и се засмя:
— Интересно, как ли позна?
— Но все пак имате дете.
— Така е. Това беше един от редките случаи, когато той успя. Но съм много щастлива, че имам Кийт. Той вече е почти на две годинки и аз много го обичам. Между другото, ние спим в една стая, но той трудно се буди.
— Независимо от това нямам намерение да идвам в неговата стая.
— Напълно си прав. Просто остави вратата на твоята стая отворена.
След това Ним танцува с Урсула. По време на танца тя му каза поверително:
— Много съм щастлива, че Дафне е тук с нас. Ние с нея винаги сме били близки. Но за едно нещо наистина й завиждам — това е малкият Кийт.
Ним я попита:
— Вие с Търс не сте ли искали деца?
— И двамата искахме и все още искаме. Просто не можем да имаме — гласът на Урсула затрепери, сякаш съжаляваше за тази тема, и Ним не я попита нищо повече.
Но по-късно, когато и двете сестри напуснаха масата за малко, самият Търстън му каза:
— Разбрах, че Урсула ти е казала, че ние не можем да имаме деца.
— Да, каза ми.
— А обясни ли ти защо?
Ним само поклати глава.
— Причината е в мен, не в Урсула. Правили сме хиляди изследвания. Оказа се, че стрелям с халосни патрони и нищо не може да се направи.
— Съжалявам, Търс.
Търстън само сви рамене:
— Предполагам, че човек не може да иска да има всичко. Между нас с Урсула има и много други неща. — Той се замисли за миг, а после продължи. — Мислехме си да осиновим дете, но явно и двамата не сме достатъчно сигурни…
В този момент двете жени се завърнаха и те продължиха да танцуват. Докато танцуваха заедно, Дафне прошепна в ухото на Ним:
— Казвала ли съм ти, че си падам по тебе?
В отговор на думите й ръцете му още по-плътно я обгърнаха. Той започна да си мисли кога най-накрая щяха да се приберат вкъщи.
Бяха се върнали преди около час и половина. Първо Търстън беше закарал детегледачката до тях, а после всички седнаха в гостната да си поговорят, докато Урсула приготвяше чая. След това си казаха лека нощ и си легнаха. В момента Ним почти вече беше заспал.
Събуди се от шума на отваряща се врата, въпреки че я беше оставил открехната, както го бе помолила Дафне. Ним се надигна в леглото си, но не успя да види нищо в тъмнината.
Чу се само шум от стъпки и шумолене на пеньоар, който се сваляше. След това някой отметна завивките и едно топло голо тяло се мушна при него. Едни ръце го обгърнаха, устните намериха неговите в тъмнината. Те бяха податливи и възбуждащи. Ним усети трепета на тялото до него. Ръцете му започнаха да блуждаят по изваяните форми, от устните му се отрони въздишка на удоволствие.
Той прошепна:
— Дафне, скъпа, чаках този миг през целия ден…
В отговор на думите му се чу само сподавен смях. Един пръст се доближи до устните му и го призова към мълчание. Тих глас промълви:
— Млъкни, глупчо! Не съм Дафне, а Урсула.
Шокиран, Ним се освободи от прегръдката й и се изправи. Искаше му се да скочи от леглото, но една ръка го задържа.
— Чуй ме, Ним — каза Урсула с тих глас. — Искам да имам дете. И понеже не мога да го имам от Търс, бих искала да го имам от теб, а не от някой друг.
Ним беше объркан.
— Не мога да направя това на Търс.
— Можеш, защото Търс знае, че съм при теб и защо съм дошла.
— И Търс няма нищо против? — в гласа на Ним прозвуча недоверие.
— Кълна ти се, че няма. Ние и двамата искаме дете. И двамата решихме, че това е най-добрият начин.
Тя се засмя.
— Единственият човек, който има нещо против, това е Дафне. Ужасно ми е сърдита, защото те искаше за себе си.
Ним започна да усеща комичното в ситуацията и се засмя:
— Е, това вече е друго… — промълви Урсула, докато го обгръщаше с ръце. — Ним, аз знам, че именно сега това може да стане! Моля те, помогни ми! Толкова много искам да имам дете…
С какво беше заслужил всичките тези екзотични неща, които му се случваха, помисли си Ним.
— Е, ще се постарая — прошепна й в отговор той.
Докато се целуваха, той отново усети приятната възбуда в тялото си и я попита палаво:
— Нали нямаш нищо против, освен да свърша работа, да си доставя и удоволствие?
Вместо отговор Урсула го притисна още по-силно към себе си.
Когато Ним се събуди, всичко вече му се струваше като сън. Навън се развиделяваше и Урсула вече си бе отишла.
Той реши да се опита отново да заспи, когато вратата му се отвори и в стаята се вмъкна една фигура, облечена в розов халат.