— Проклета да съм — каза Дафне, докато смъкваше халата си, — ако се оставя съвсем да ме минат. Надявам се, че не си съвсем без сили, Ним.
Те откриха с радост, че беше така.
Обратният полет на Ним беше през късния следобед. Търстън го закара до летището заедно с Урсула и Дафне с малкия си син, които също поискаха да го изпратят. Разговорите по пътя бяха свободни и приятелски, но нямаше ни най-малкия намек за това, което се бе случило през нощта. Ним целуна и двете сестри за довиждане, а Търстън го изпрати до гишето, където трябваше да завери билета си.
На сбогуване те си стиснаха ръцете и Ним каза:
— Благодаря ти за всичко, Търс.
— Аз също, Ним. И успех пред комисията.
— Благодаря ти. От това ще имам най-голяма нужда.
Държейки ръката на Ним в своята, Търстън за миг се поколеба, а после каза:
— В случай че не си наясно с някои неща, искам да ти кажа, че човек не винаги има избор и предпочита да приеме най-добрата от ограничените възможности. Има и друго нещо: Съществуват приятели и много добри приятели. Ти, Ним, си от вторите и винаги ще бъдеш. Нека се опитаме да не губим връзка.
Докато преминаваше в залата за чакащи, Ним усети как очите му се навлажняват.
След десетина минути, когато вече се беше настанил удобно в креслото си на борда на самолета, една от стюардесите любезно го попита:
— Сър, не бихте ли желали да пиете нещо след излитането на самолета?
— Шампанско, моля каза й той с усмивка и реши, че нищо друго не би било толкова добро за завършек на този уикенд.
12
Председателят на комисията чукна леко с чукчето, за да привлече вниманието на аудиторията.
— Преди да започне да дава показания следващият свидетел, смятам за редно да го похвалим публично за това, че с решителните си действия и кураж преди два дни той спаси живота на един служител от електрическа компания в друг щат.
Присъстващите в залата изръкопляскаха.
Ним беше малко смутен от всичко това.
— Благодаря ви, господин председател.
До тази сутрин Ним беше убеден, че информацията за случая ще си остане в рамките на Денвър. Но за негова изненада откри, че случаят бе предаден на Асошиейтед Прес и информацията бе използвана за доста голяма статия в сутрешния „Кроникъл Уест“. Ним не беше особено доволен, че се привлича вниманието на обществеността към неговото посещение в електроцентралата в Денвър и се чудеше по какъв ли начин опонентите им щяха да се възползват от подобни сведения.
Както и на предишните заседания, в облицованата с дъбови панели зала присъстваше пълният състав на комисията, съответните съветници, свидетели, представителите на заинтересовани организации, журналисти и многобройни хора, дошли просто да послушат.
Ним видя в залата Лаура Бо Кармайкъл и Родерик Причет от клуб „Секвоя“, Дейвид Бърдсонг от „Светлина и енергия за хората“, облечен в неизменните оръфани дънки и карирана риза. В частта, определена за представителите на пресата, седеше Нанси Молино, с елегантен и малко отнесен вид.
Ним вече се беше заклел да казва „само истината, самата истина и нищо друго освен истината“. Оскар О’Браян се беше приготвил да започне с въпросите.
— Мистър Голдман — започна О’Браян по предварителната схема, която бяха репетирали с Ним, — моля ви, опишете обстоятелствата и проучванията, които ви доведоха до заключението, че представяният на тази комисия проект е необходим и целесъобразен.
Ним се настани удобно в свидетелското кресло, като предчувствуваше, че свидетелстването му щеше да бъде продължително и мъчително.
— Извършените от GSP & L изследвания и допълнени от правителствените агенции водят до извода, че ръстът на населението и производството в Калифорния през следващото десетилетие ще надхвърлят общонационалното ниво. За подробностите по получаването ще ви уведомя малко по-късно. Паралелно с този растеж ще нараства и потреблението на електроенергия, като значително ще надхвърли настоящите мощности на компанията. Именно за да се удовлетворят нарастващите потребности…
Ним се опитваше да говори на леснодостъпен език и без да използва прекалено много термини, за да може да задържи вниманието на аудиторията. Всъщност фактите, които днес произнасяше пред комисията, им бяха предварително представени във формата на доклад, но произнесено пред аудитория всичко придобиваше по-друга стойност. Или пък по този начин представителите на комисията признаваха, че не си дават много труд да четат многобройните подобни доклади.
О’Браян произнасяше репликите си с майсторството на актьор, играещ продължителна пиеса: