Той отговори:
— Статията беше преднамерена, но иначе е почти вярно.
Бърдсонг отправи поглед към комисията:
— Моля ви, обяснете на свидетеля, че от него се изисква отговор с „да“ или „не“!
Председателят на комисията каза:
— Това ще спести време на всички ни, мистър Голдман.
С мрачно изражение на лицето Ним отговори:
— Да.
— Беше мъчително като вадене на зъб — каза Бърдсонг.
След това той се насочи в друга посока:
— Вие лично имате ли акции на GSP & L? — попита той.
— Да — отговори Ним, като се чудеше какво ли ще последва.
Ним притежаваше сто и тридесет акции на GSP & L, които бе придобил чрез програмата за спестявания, действаща чрез удръжки от заплатата на служителите. Настоящата им пазарна цена беше около две хиляди долара, след като бе обявено решението на управителния съвет на компанията за известно време да не се изплащат дивиденти. Но въпреки всичко Ним реши да не дава повече информация, отколкото бе поискано.
— Ако се реализира проектът в Турнипа, това ще се отрази ли благотворно върху стойността на акциите на GSP & L?
— Не е задължително. Със същия успех тяхната стойност би могла да се понижи.
— Казвате, че не е задължително… Но стойността им би могла и да се вдигне, нали?
Ним отговори:
— На борсата всичко е възможно.
В този момент Бърдсонг се обърна с лице към залата и театрално възкликна:
— Вероятно това е най-конкретният отговор, който мога да измъкна от свидетеля, затова аз ще ви отговоря: Тези акции определено ще се покачат! — той се обърна към Ним и продължи: — И в такъв случай и вие ще имате интерес в този проект и ще получавате печалби, нали не гроша?
Самата постановка на въпроса беше толкова абсурдна, че на Ним му стана смешно. Най-многото, на което той можеше да разчита във връзка с повече от скромните си спестявания, беше да си възвърнат предишната стойност.
Бърдсонг внезапно каза:
— Ако не искате да отговорите на въпроса, поставен по този начин, нека го задам другояче: „Ако акциите на GSP & L повишат своята стойност в резултат на обсъждания проект, значи ли това, че и стойността на вашите акции ще нарасне?“
— Вижте сега… — каза Ним.
В случая се намеси председателят на комисията:
— Въпросът е много прост, мистър Голдман. Отговорете с „да“ или „не“!
Готов вече да избухне, Ним забеляза, че Оскар О’Браян му правеше знаци с ръка, за да му напомни, че не трябва да влиза в пререкания. И той отговори:
— Да.
Бърдсонг заяви:
— Е, след като свидетелят призна, господин председателю, бих искал да се запише, че гореупоменатият има финансов интерес от резултатите на това обсъждане и че свидетелските му показания би трябвало да се разглеждат по съответния начин.
— В такъв случай вие го запишете — председателят на комисията вече бе започнал да подава признаци на раздразнение. — Продължавайте по-нататък!
— Разбира се, сър — Бърдсонг прекара пръсти през брадата си, сякаш мислеше върху някакъв въпрос, а после насочи отново вниманието си върху Ним.
— Сега имам някои въпроси относно това, как ще се отрази изграждането на една подобна електростанция върху сметките, които обикновените хора…
Бърдсонг продължаваше все в същия стил. Той концентрираше всичките въпроси върху това, каква ще бъде печалбата, че това именно стои зад проекта Турнипа и че потребителите само ще плащат за реализирането на проекта, без да получат нищо в замяна. Това, което най-много ядосваше Ним, независимо от неутралната фасада, която се мъчеше да запази, беше фактът, че жизненоважните въпроси, като развитието на икономиката и свързаното с това увеличение на потреблението на електроенергия, изобщо не бяха споменати. Всичко се разглеждаше единствено от популистка гледна точка.
Журналистите проявяваха определен интерес към проблема, и то не в полза на GSP & L. Ним трябваше да признае, че атаката на клуб „Секвоя“ със снимките и въпросите на „Светлина и енергия за хората“ върху финансовата страна на въпроса имаха доста голям успех. Той с интерес си помисли дали няма някаква връзка между двете организации, но после отхвърли тази мисъл. Лаура Бо Кармайкъл, която все още уважаваше независимо от различните им позиции, не би могла да има нищо общо с този шарлатанин Бърдсонг.
По време на кратката почивка, след като Бърдсонг обяви, че е приключил с въпросите си, Оскар О’Браян го предупреди:
— Все още не сме приключили, Ним. След като свършат и останалите свидетели, аз отново ще те призова за допълнителни показания, а след това и хората от публиката ще имат правото да ти задават въпроси.