Ним направи неопределена физиономия, като си мислеше кога ли ще свърши неговото участие в този театър.
Следващият свидетел беше Лаура Бо Кармайкъл.
Независимо от дребния си ръст председателката на клуб „Секвоя“ зае свидетелското кресло с достойнството на херцогиня. Тя беше облечена със строг бежов костюм и не носеше никакви бижута. Сребристосивата й коса беше късо подстригана, както обикновено. Маниерите й бяха сдържани, а гласът — сериозен и авторитетен.
— Чухме вече отговорите на предишните свидетели — започна Причет, — че повишаващите се потребности от електроенергия оправдават построяването на подобна електроцентрала в района на Турнипа. Вие също ли се придържате към това мнение?
— Не, съвсем не.
— Бихте ли обяснили на господата от комисията по какви причини вие и клуб „Секвоя“ се противопоставяте на горепосочения проект?
— Турнипа е един от малкото райони в Калифорния, където естествената природна среда се е запазила. Съкровищата на природата там са неизброими — дървета, цветя, поточета, птици, животни и насекоми, като някои от тях са уникални. Освен това този район е изключително красив и да се обезобрази той с тази интензивно замърсяваща околната среда централа и съответната жп линия, би било една крачка назад, едно престъпление срещу Бога и природата!
През цялото време Лаура Бо Кармайкъл говореше със спокоен равномерен тон, което още повече допринесе за впечатлението от думите й. Причет дори изчака няколко секунди, преди да зададе следващия си въпрос, за да бъде ефектът още по-осезателен.
— Говорителят на компанията Голдън Стейт, мистър Голдман, увери комисията, че пораженията за околната среда в района на Турнипа ще бъдат минимални. Бихте ли споделили и вашето мнение?
— Познавам мистър Голдман от доста години и съм убедена, че намеренията му са най-благородни. Дори допускам, че е убеден в това, което казва. Но истината е, че не е възможно да бъде построена подобна електроцентрала в Турнипа, без да бъдат нанесени непоправими щети на околната среда.
Секретарят на клуба зададе следващия си въпрос с лека усмивка:
— Правилно ли съм разбрал мисис Кармайкъл, че вие не сте убедена доколко представителите на GSP & L ще спазят ангажимента за „минимална вреда“ върху околната среда в района?
— Да, правилно сте ме разбрали. Дори и да опитат да го направят, просто няма да могат. Лаура Бо Кармайкъл обърна поглед към седящите в залата и продължи. — Компании като GSP & L доказаха, че не може да им се има доверие по въпросите, свързани с околната среда. По времето, когато бяха необезпокоявани, подобни компании системно замърсяваха въздуха и водата, разхищаваха горите и залежите от полезни изкопаеми. Сега, когато дойдоха други времена, те ни убеждават „Повярвайте ни!“ „Това никога няма да се повтори!“ Мнозина, в това число и аз, вече не им вярват независимо от това, дали става въпрос за Турнипа или за някъде другаде.
Докато я слушаше, Ним си помисли, че в думите й има известна логика. Той би могъл и да оспорва факта, дали GSP & L си е взела бележка от грешките, тъй като в днешно време екологията просто беше един добър бизнес. Но никой не можеше да оспори мнението на Лаура Бо Кармайкъл за миналото. Тя действително бе успяла с краткия си престой на свидетелското място да повдигне нивото на опонентите след „театралните“ изяви на Дейвид Бърдсонг.
— Преди малко вие заявихте, че много от животинските и растителните видове в Турнипа навсякъде другаде са изчезнали. Бихте ли назовали някои имена?
Лаура Бо Кармайкъл кимна.
— Да. От растенията това е едно цвете — Antirrhinum, а от животните Microdipodops, тъй наречената мишка-кенгуру.
Ето това вече Ним не разбираше. Как беше възможно грижата за някаква си мишка или мишки да препятства проект, от който ще имат полза милиони хора?
Вероятно същата мисъл бе хрумнала и на Родерик Причет, защото следващият му въпрос беше:
— Мислите ли, че някой би ни упрекнал специално за тези два вида? И не е ли по-важно в случая да се задоволят нуждите на хората?
— Вероятно ще има и такива мнения. Но нищо не е в състояние да промени факта че се унищожават важни елементи от околната среда.
— Бихте ли обяснили това по-подробно?
— Мисълта ми беше, че със строежа на градовете, магистралите, индустриалните центрове и всичко останало ние непрекъснато нарушаваме природния баланс. Ние унищожаваме природата и лишаваме растенията и животните от естествената им среда. Природата вече не може нормално да се възпроизвежда, а ние просто забравяме, че в природата всички неща са взаимно свързани…