Выбрать главу

Ним вече едва се сдържаше. Той забеляза как О’Браян внимателно го наблюдаваше, сякаш се опитваше да му напомни да внимава и да не се пали.

— Стана въпрос и за икономиите не електроенергия. По този въпрос бих искал някои разяснения…

Въпросът за икономията на електроенергия беше частично повдигнат при въпросите на О’Браян, което от своя страна даваше повод на Бърдсонг отново да го постави.

— Вие знаете ли, Голдман, че такива големи и богати компании като GSP & L харчат милиони долари за разни идиотски проекти, вместо да ги влагат в програмите за икономия на електроенергия? Така бихме могли да намалим с четиридесет процента разходите на електричество!

— Не, подобна постановка не ми е известна, тъй като да говорим за икономии в размер на четиридесет процента е просто абсурдно. Вероятно вие сте взели тази цифра някъде от въздуха, както съм забелязал, че обикновено постъпвате. Но най-многото, което би могла да даде програмата за икономии, е една отсрочка, преди да се изправим пред енергийния проблем.

— Мислите ли, че ще ви повярваме? — каза Бърдсонг язвително. — Или просто програмата за икономии не ви изнася, защото няма да получавате тлъстите печалби?

— Това е самата истина и не се опитвайте да продължавате с вашите инсинуации. — Ним знаеше, че умишлено го дразнят, но почти беше готов да захапе въдицата. О’Браян седеше намръщен, но Ним реши да не гледа в тази посока.

— Аз ще игнорирам вашата забележка — величествено каза Бърдсонг — и ще задам още един въпрос. Защо компанията Голдън Стейт не разработва проекти за използването на слънчевата енергия и силата на вятъра? Вероятно защото тези видове енергия са много по-евтини и няма да ви донесат милиони, какъвто е случаят с Турнипа?

— Отговорът ми е „не“, макар че самият ви въпрос е далеч от реалното положение на нещата. Слънчевата енергия не би могла да се използва в необходимите количества. Може би това ще стане чак през следващия век. Освен всичко себестойността на слънчевата енергия е много по-висока от тази, получавана от въглища. Третият момент е този, че слънчевите батерии могат да се превърнат в най-големия замърсител на околната среда. Що се отнася до силата на вятъра, няма какво изобщо да обсъждаме. Тя може да се прилага за захранването на съвсем малки източници.

Председателят на комисията се наклони към Ним и го попита с интерес:

— Правилно ли сме ви разбрали, мистър Голдман, че слънчевите батерии замърсяват околната среда?

— Точно така, господин председател. При сегашната технология една централа, която осигурява енергия колкото Турнипа, ще трябва да се разположи на около сто и петдесет декара земя, за да бъдат разположени там акумулаторите. Това е около 25 пъти повече от територията, която ни е необходима за построяването на Турнипа. И земята, на която ще бъдат разположени слънчевите батерии, не би могла да бъде използвана изобщо за нещо друго…

Той не довърши изречението си, тъй като председателят на комисията кимна и каза:

— Много интересна гледна точка, мистър Голдман. Болшинството от нас явно не са се замисляли върху този въпрос.

Бърдсонг определено нервничеше по време на размяна на репликите между Ним и председателя на комисията и когато видя, че жертвата му е свободна, поднови атаките си.

— Кажете ни, Голдман, защо слънчевата енергия ще се използва в големи мащаби чак през следващия век? И изобщо трябва ли да вярваме на подобни ваши твърдения?

— Ако искайте вярвайте, ако не искате недейте. — Ним определено искаше да подчертае презрението си към Бърдсонг. — Въпросът е, че техническите проучвания сочат, че едно подобно използване на слънчевата енергия е възможно след повече от двадесет години. Именно докато това време дойде, ние се нуждаем от централи, подобни на Турнипа. Дори ще има нужда от много такива електростанции, за да можем да посрещнем енергийната криза.

— Какво сега, пак ли ще си говорим за тая измислена криза?

— Когато се случи обаче, вие ще трябва да си вземете думите назад и да поемете цялата отговорност!

Председателят на комисията се бе приготвил да призове към спокойствие, но след това се разколеба. Явно му беше интересно какво ще последва.

Лицето на Бърдсонг почервеня, устните му заплашително се свиха.

— Няма изобщо да си взимам думите назад и да поемам някаква отговорност! Вие ще го направите! Вие и вашата шайка! Защото ние ще вкараме този проект в съда, ще пишем петиции и апели, ще направим всичко възможно, за де не ви позволим да построите тази станция. Дори и това да не е достатъчно, ще намерим други поводи цялото това обсъждане да започне отначало и така цялата история ще се проточи двадесет години! Хората ще спрат жаждата ви за печалби! Хората ще победят!