Дейвид Бърдсонг спря за миг да си поеме дъх и продължи:
— Така че, мистър Голдман, слънчевата енергия може би ще се използва, преди вашият проект да е реализиран. Защото ще ви кажа едно нещо: Вие няма да построите Турнипа, нито която и да било електроцентрала с въглища!
Председателят отново се колебаеше дали да се намеси, привлечен от словесния дуел. На репликата на Бърдсонг някои от залата отвърнаха с аплодисменти. Именно в този момент Ним се взриви. Той удари с юмрук по облегалката на креслото и скочи на крака.
— Вероятно можете да спрете проекта Турнипа. Както стана с атомните електроцентрали, така ще стане и с тези, използващи въглища И ако всичко това стане, ще бъде защото системата е такава, че дава прекалено много права на мошениците и шарлатаните като вас!
Внезапно в залата се възцари тишина. Ним продължи, като гласът му се извисяваше:
— Но избавете ни от проповедите си, Бърдсонг, че вие представлявате хората. Не е вярно! Ние представляваме хората обикновените, почтените хора, които разчитат на компании като нашата, да стоплят и осветят домовете им, да осигурим електроенергия за фабриките, за да могат тези хора да правят хиляди други неща, от които вашето недомислие и егоизъм могат да ги лишат!
Ним се обърна към комисията.
— Това, от което се нуждаем в момента, е един разумен компромис, компромис между техническия прогрес и опазването на околната среда. Нашата компания приема необходимостта от този компромис. Решението няма да е лесно, но недейте да ни лишавате от енергия!
Той отново се обърна към Бърдсонг.
— Вие искате хората да страдат. Да страдат от липсата на електроенергия, от безработица, от многото малки и големи неща, които просто няма да работят без електроенергия! Когато настъпи кризата, къде ще бъдете вие, Бърдсонг? Вероятно ще се криете от хората, които дотогава ще са разкрили, че сте само един позьор и измамник!
Докато говореше, Ним осъзнаваше, че е стигнал твърде далеч, че бе нарушил правилата на публичните обсъждания, както и линията на GSP & L. Може би дори беше дал основания на Бърдсонг да заведе дело срещу него за обида… Но една друга част в него му повтаряше, че всичките тези неща трябваше да се кажат, че всяко търпение си има граници и че някой трябваше да каже всичко това и да понесе последствията.
Ним продължи със същия устрем.
— Вие говорите за икономии! Не ви ли е ясно, че това значи да се лишаваме от много неща, за да постигнем тези 40% икономии? Някои твърдят, че и без това живеем твърде добре и е време да си смъкнем малко стандарта… Но това не са решения, които ще вземе нашата компания. Ние трябва да поддържаме стандарта на живот на хората и да го защитаваме. И това ще правим, докато не получим някаква друга заповед. Сериозна заповед от сериозни хора, а не от такъв мошеник като вас!
Председателят запита:
— Свършихте ли, мистър Голдман?
— Не още, господин председателю. Бих искал да кажа още някои неща.
— Господин председател, бих предложил почивка… — Оскар О’Браян се опитваше да привлече вниманието на комисията.
Ним каза твърдо:
— Имам намерение да приключа изказването си, Оскар.
Той беше забелязал, че журналистите грижливо записваха всяка негова дума.
— Засега няма да има почивка — обяви председателят на комисията.
О’Браян си седна на мястото. Бърдсонг все още стоеше на подиума, като учуденото му изражение беше сменено с лека усмивка. Вероятно си мислеше, че избухването на Ним по-скоро бе навредило на каузата на GSP & L и беше в полза на тази на „Светлина и енергия за хората“. Както и да е, мислеше си Ним. Бе стигнал достатъчно далеч, за да си позволи да изпада в малодушие… Той отново се обърна към комисията:
— Всичките тези словесни упражнения, господин председател, както и тези публични обсъждания, са просто една скъпо струваща загуба на време. Безсмислено е всичко това, защото години са нужни за едно нещо, което може да бъде свършено за седмици. Защото тези от нас, които са заети в производството, а не са някакви си там бюрократи, биха били много по-полезни на работните си места, отколкото да прекарват безкрайни часове в тази зала. Това е една безкрайно скъпа измишльотина, за която плащат именно потребителите, които мистър Бърдсонг твърди, че защитава. Комичното в случая е, че всички се правим, че тези публични обсъждания имат някакъв смисъл, докато дълбоко в душите си всеки от нас знае реалното състояние на нещата!